Любов необяснима

Помолихме Деница, Димитър, Добромира, Александър, Ваня и Антон, випуск 2001 на гимназията, да споделят по случай празника на влюбените спомени от времето в гимназията и размишления по темата “Двойките на гимназията”.

Специално обръщение към настоящи и бъдещи възпитаници на Гимназия с преподаване на чужди езици Ромен Ролан:

 Участници в обръщението – всички от випуск 2001, когато още имаше 8ми редовен клас(бел.р. – сега 9 клас)

                                                                                                      Двойка а)

Деница Руканова и Димитър Калдамуков, 11 а

Двойка б)

Антон Тенев и Ваня Тенева (екс-Иванова) – 11в

                                                                                                          Двойка в)

Александър Василев и Добромира Василева (екс-Банова) – 11в

 Взаимовръзки на участниците:

  • двойка а) са кумове на двойка в),
  • а двойка в) са кумове на двойка б).
  • Двойка б) са кумове на други двойки, нямащи връзка с настоящето изложение.
 Като завършили (успешно) гимназията и придобили ценен житейски опит младежи на по 30+- години бяхме натоварени с тежката задача да представим плюсовете и минусите от ученическата любов, водеща до трайно съжителство и дори брак.
(Заб.: Нашето мнение не представлява подтикване към необмислено обвързване на ранна детска възраст и ние не можем да бъдем подведени под отговорност. Запазваме правото си да се отметнем от всичко казано.)

Плюсове да имаш гадже в гимназията:
+ Гаджето ти е под ръка, т.е. по-малко сметки за джиесем (по наше време само двама души в гимназията имаха мобифон, така че това си е предимство);
+ Ако сте в един клас, можете да преписвате един от друг без никакви угризения. Хубаво е все пак единият от вас да учи (и така да изкласите покрай учещия после и в университета);
+ Имаш си дама/кавалер за бала, което си е голямо предимство, ако външният вид не ти позволява бързо да си намериш придружител за този важен ден;
+ Имаш сериозен стимул да ходиш на училище, ако, разбира се, нямаш други стимули за това.

Минуси:
- Учителите ти правят остри забележки при непристойно поведение на стълбите на училището (но пък всяка забележка си струва);
- Понякога се захласваш и не чуваш звънеца за края на междучасието (ако часът след междучасието е немски език, трябва до съвършенство да си овладял фразата “Еntschuldigen Sie bitte für die Verspätung”);
- Трябва да се къпеш по-често (но това като цяло винаги прави общуването с хората по-лесно);
- Ако се скарате жестоко в междучасието, кавгата винаги преминава в следващия час и това води до:

  • изгонване от час по история;
  • учителката по история взема страна в спора;
  •  изпитват ви заедно на дъската за 4 урока назад.

По-долу е един кратък лексикон на участниците в това обръщение с цел придобиване на по-ясна представа за какви хора става въпрос:

- Кога се запознахте с половинката?

Дени и Митко:   

- В първи клас в Руската. Бяхме съседни класове.

Доби и Сашо:

- В четвърти клас, във Второ основно. Явно не достатъчно рано.

Ваня и Антон:

- Чак в подготвителен в гимназията. Дето се вика – от пръв поглед.

-Кога решихте да сте гаджета?
- Като общо правило момчетата решиха по-рано (много по-рано) от бъдещите си половинки, че искат да са гаджета с тях. Решението и в трите случая не беше взето лесно от страна на момичетата, което е съвсем нормално предвид външния вид и „културното” поведение на подрастващите младежи.

Може би двойката Ваня и Антон прави изключение предвид натуралната красота на Антон от малък.

- А кога станахте гаджета?
Дени и Митко (отличници) – лятото между 8ми редовен и 9ти клас, т.е. 1998г.

Всяко начало е трудно…

Ваня и Антон (сребърни медалисти) – есента преди 10ти клас, т.е. 1999г.

Сашо и Доби (rookies)- пролетта преди Абитуриентския бал, т.е. 201г.

Какви различия трябваше да преодолявате?
При Дени и Митко – предимно „расови” :) , . В общия случай момичетата дълги години трябваше да превъзпитават момчетата, да ги учат на внимание, обноски, споменатата лична хигиена и много други. Интересното е, че въпреки огромните усилия, които се наложи да положат, момичетата никога не се отказаха, т.е. любовта победи.

Пречеше ли връзката ви на отношенията с другите съученици?
Момчетата бяха адски горди, че си имат гаджета. Момичетата избягваха фокуса на вниманието поради гореспоменатите особености на момчетата. На момчетата всички завиждаха, на момичетата – повечето съученици се усмихваха с лека снизходителност. Може би само Антон беше харесван от всички.

А на оценките?
Ваня: Веднъж получих предложение от учител да опрости отсъствие на Антон, ако издам кой от класа е болен и кой играе карти в “Адмирала”. В крайна сметка, никой не получи отсъствие.
Друг път ме изпитаха по физика заради това, че Антон беше избягал от час, за да играе тенис на маса.
Антон (добавя): Получи шестица.
Дени: Вдъхновен от “сините” ми очи (всъщност са зелени), Димитър ми написа няколко стихотворения, с които се опитаваше да ми докаже, че не е тийнейджърът-идиот, за когото го смятах. Част от тези стихотворения му се наложи по-късно да прочете пред целия клас, че и бяха отпечатани, което му донесе вечна литературна слава и отлична диплома. И малко срам.
Димитър: Негативно. Колкото по-влюбен си, толкова по-ниски оценки получаваш. А аз бях много влюбен.

Как приемаха учителите вашата връзка?
Антон: Веднъж учителката по философия ми каза: ”Мартин, ще Ви критикувам, не оставяте Ваня на мира, за да общува с други момчета.”
Димитър: Изцяло положително. Учителите от “Ромен Ролан” се отличават със своето визионерство.
Дени: Повечето се забавляваха. Помня, че учителят ни по физика Тошко Тодоров (лека му пръст) ни ползваше за пример за изчисляване силата на привличане по разстоянието помежду ни:)

Разхубавили ли сте се след като сте станали гаджета?
Сашо: Прилагаме снимков материал, преценете сами. (Заб. Да се има все пак предвид и липсата на качествена фотозаснемаща техника в началото на нашите връзки. Мерси за съобразителността.)

Нещо интересно за свети Валентин:
Всички: Имаше нещо, наречено „Училищна поща” и покрай 14 февруари се събираха валентинки (анонимни или не) и се разнасяха инкогнито до съответния обект на желание. Момчетата най-често получаваха валентинки от други момчета, най-често нецензурни, но момичетата получаваха и истински.
Ваня: На първия ни “Св. Валентин” Антон ми подари красиво кристално сърце, прободено с роза. Моят романтичен подарък беше … страхотно издание на „Английски речник на фразеологичните глаголи”, който до последно не бях сигурна дали да му подаря. За щастие се оженихме и остана в семейството. :)

Нещо надъхващо за финал?
Сашо: При мен втората половина от гимназията премина в гонене на Доби и всички свързани с това емоции, приключения и готини моменти. И до днес този период си остава може би най-хубавото, безгрижно и яко време от живота ми до момента.
Ваня: Вярвам, че младата гимназиална любов не бива да бъде подценявана. Тя трябва да получи шанс да се разгърне, защото бидейки незряла, тя често е необременена от външни фактори и проблеми. Двойката се хармонизира в защитена среда и когато се сблъска с живота без мама и татко, връзката вече е по-здрава и устойчива от повечето връзки между вече изградени характери.
Дени и Митко: Ще цитираме част от кумската ни реч от сватбата на Сашо и Доби.

Доби и Сашо младоженци, Дени и Митко кумуват

Много е лесно да си влюбен. Влюбеният вярва, че обектът на неговата любов е съвършен. Че животът е прекрасен и всичко е розово.
Но не всеки може да обича. Защото, когато обичаш, ти даваш част от сърцето си на другия, приемаш го с неговите недостатъци и се разделяш с част от егото си. Ти може да си на най-прекрасните места на земята, да гледаш най-красивите гледки, да слушаш най-интересните истории, но ти искаш да ги споделиш точно с него. Точно с човека, на когото си дал/а част от сърцето си. И цялата тази обич идва след като бурята на любовта и на първичните пламъци и страсти изпепели всеки корен в егоистичните ни души и остави там образа на човека, с който искаш да изживееш живота си.

Бел р.: Благодарим на Дени и Митко, на Доби и Сашо и на Антон и Ваня за прекрасните спомени, които споделиха с читателите на Трейдмарк.

Честит Свети Валентин и да сте щастливи и все така готини!!!

About Аз и медиите

Електронно издание за хората и случките на общността "Ромен Ролан"