За футбола, математиката, катериците и други неща в Америка

Десислава Стоева и Виолета Димитрова, 11а класза една Скайп среща в началото на учебната 2013-2014 г.

Ростислав Димчев, от 11б клас, който спечели стипендия Дейвис на програма ASSISST, включваща тригодишно финансирано обучение в Америка, проведе видеочат с класа си, на който ние имахме честта да присъстваме и да споделим момента с развълнуваните му съученици. С добре прикрита носталгия и голяма доза неподправен хумор, Рости ни разказва за новия си живот в Америка, своите очаквания и впечатления от досега преживяното.

Оказа, че за да си поговорим приятелски и откровено с него не ни беше нужен двупосочен билет до Америка, а само добра интернет връзка  и Скайп.

След 10-минутен опит за установяване на връзка с Рости най-накрая успяваме:

Г-жа Стаматова: Не знам как е в Америка, но в България времето е пари и ние сме свикнали да бъдем точни и не се прави на недостъпен!
Рости: Трябваше да си оправя косата!
Г-жа Стаматова: Добре, айде разкажи ни как минава един ден, освен когато ние те събудим в 6:30?
Рости: хфайкфхафхасфйкахсцар хафйках  ахнфхсаф хфахсйкфха хфасхфйа хфахфай хафс хйфах фавуръанжабг ахаоивхн(бел. р. “радостите” на живата конферентна връзка)

Отново ни се наложи да преодолеем известни технически проблеми, но след като всичко потръгна гладко, Рости започва  да споделя  първоначалните си преживявания в Америка.

 Пристигайки на летището в Америка, го чакат с една таблека, на която пишело „Димчев”; след което се качва в колата, където се запознава и с първите си нови приятели – американка, афганистанец и едно момче от Чехия. След това е време за ориентация,  свързана с кампуса и неговата организация – и малко шопинг. Разбираме, че кампуса е с внушителни размери – на територията му има гора, голф игрище, дори и катерички.  Учителите живеят на територията на училището.
Градът, в който живее е  малък, но Принстън се намира само на около десетина минути. Размерите на градчето не бива да ни заблуждават – развлечения не му липсват! Например, в събота и неделя имат много дейности, една от които е народна топка. Съвсем сериозно ни споделя,  че основен прицип и мото на училището е да запълват свободното им време с толкова много дейности, с цел да не забременят някое момиче…

Със смях  ни разказва за една от дейностите, организирани с цел сближаване – а именно гоненица/криеница в гората.
Рости: Това са 40 човека в гората, набутани във всякакви храсти. Един намери мишка. И аз се скрих в един трънлив храст и трябваше да се крия 30 мин с тръни в … гърба. Беше много забавно.

Говорейки за спорт, разбира се, не пропуска и американския футбол. Рости споделя, че е  по-сложно отколкото е смятал първоначално (т.е. да скочи върху някого и да го пребие, както той се изрази). Един от проблемите е  триъгълната им топка, която му е трудна за хващане. Но като цяло,  двучасовите тренировки са  много лесни за него, защото, за разлика от другите,  е в добра физическа  форма.

 Американската образователната  система изглежда  доста по-лесна  от нашата. Известно е, че при тях математиката се учи по-различно отколкото при нас, и той потвърди това. Добави, че е едновременно супер лесна и същевременно има много неща, които той не е  учил. Например, веднъж трябвало да прави хистограма на относителната вероятност. Друго ново  за него е  испанският, който започва  да учи тази година. Няма толкова опит, но ги водят  в аудио зала, в която си слагат  слушалки и записват  какво говорят – езикова система, която развива говорни умения чрез слушане  и особено  произношение.

Няколко неща, които харесва:  възможността, че може да прави всичко, всякакъв вид спорт, всякакъв вид забавление. Също така му харесва итова,  че е доста по-лесно като академично ниво(известна е прекалената усложненост на материала в българското училище). Освен това в къща, където живее,  имат много традиции и така се сближават по един естествен начин. Училището има богата  история  -  повечето традиции датират от повече от 100 години.

 Не му харесва това , че му запълват цялото време, така че няма много време за … други дейности. И още , че му предстои  тест по математика, в деня, в който беше записан видеочата.

Пресирани от времето, разговорът ни  наближава своя край.   Единодушно решаваме, че най-добрият завършек на разговора е да дадем възможността на всеки, който прояви желание, да каже нещо на Рости. Някои задават въпроси, други обменят  телефонни номери, трети му напомнят по-често да влиза във Фейсбук и Скайп,  мнозина успешно залагат на хумора и шегите. Някои заложиха просто му казват  „Много ни липсваш!“. Разбира се, не минава  и без няколко проронени сълзи, доказателство, че Рости винаги е бил и ще си остане част от този необичайно задружен клас.

Последния човек, с когото Ростислав говори беше, разбира се, класния ръководител – Таня Стаматова.

Докато текат последните реплики, съквартирантът му идва -   време е за закуска по тяхно време, при което след дългия разговор на любимия майчин език, Рости го пита на български:
Здравей, тръгваш ли?”,  осъзнавайки, че малко пообърка езиците той. 

Вече е  време да приключваме.
Рости: Чао на всички, обичам ви много!
Целият клас: И ние! 

 

 Изключително трогателно е да заснемем целия разговор и да споделим една малка част от кътчето на 11б клас, да вникнем в света, в който сега живее Ростислав – напълно заслужено, след като доказа колко е способен и спечели стипендията Дейвис,с която ще учи 3 години в Америка.

Ето линк към новото училище на Ростислав:

http://www.lawrenceville.org/

Изготвили: Десислава Стоева и Виолета Димитрова 11а клас

 

 

 


About Аз и медиите

Електронно издание за хората и случките на общността "Ромен Ролан"