“Журналистиката е една лодка в лайна без гребла“

Любен Дилов-син, писател, блогър, сценарист, бивш политик, настоящ водещ и още какво ли не, гостува в гимназията на 5 декември, 2012 година. Срещата се осъществи по покана на клуб “Аз и медиите” и с любезното съдействие на онлайн медия nikak.bg. Вече публикувахме снимки от събитието на Фейсбук страницата на гимназията, а събитието бе широко отразено от местните медии, които също проявиха интерес към него. Рядко в гимназията гостуват популярни медийни звезди, а отзвукът от това събитие ни дава основание да организираме подобни срещи и в бъдеще, защото младите хора искат да чуват и разговарят личности с позиция и нестандартно мислене.

Предоставяме на вашето внимание статията от тази среща на Калиопи Пагалиди, 11 и, представител на Литературен клуб “Потомци”. Повече за клуба можете да научите на този сайт:

http://rr-bookclub.weebly.com/

Любен Дилов-син е единственият автор, който успя да напълни зала „Америка за България“ без да е нужна реклама. Желаещите да се запознаят с него отблизо бяха принудени да седят по стълбите и пода. (Интересно как въпросната зала е винаги или препълнена, или празна…) Когато може, журналистът отделя време за срещи с ученици, защото му действат като коректив. Съобразявайки се с нас, той дори предложи да ни прати линк за новата си книга, откъдето да я изтеглим безплатно. Всъщност, всичките му творби могат да бъдат намерени в Интернет. По тази причина и Дилов-син продал вестник Новинар – Фейсбук страницата му достигала по-бързо до повече хора с по-малко средства. Очевидно социалната мрежа дава по-големи власт и влияние.

Нямаше как да не стане дума за Биг Брадър, продуктът на злото, а именно- телевизията.

Нищо не ви излиза по-скъпо от евтината слава“, категоричен е журналистът.

Идеята за лично пространство отдавна е отпаднала, защото човек се случва чрез другите. А Биг Брадър определно е адово място за хората вътре.

Имаше глад за букви, толкова силен, че когато отидеш в тоалетната, почваш да четеш надписите на шишетата. Дезодорантът определено беше най-четеното нещо в цялото предавне“.

Затова и Фънки толкова се зарадвал на торбата с подаръци – вътре имало козметика от къщата.

Абе и майка Тереза да си, на 10-тия ден искаш да убиеш Къци!

Още едно твърдение, доказващо тезата на Сартр, че Адът – това са другите. Всъщност, Биг Брадър е много хитро измислено реалити шоу. Вътре се разиграват ключовите човешки роли, иззети от обществото – в къщата се получава една малка социална група, копие на света отвън. Чрез цялото това движение и действие в Биг Брадър се доказва максимата, че душата е измислена, за да накаже тялото.

Когато престанеш да бъдеш този, който другите очакват от теб, можеш да си всеки“.

А причината Дилов-син да влезе в Биг Брадър бил загубен задкулисен бас. Той сподели и други преживявания, вече от първо лице:

Вътре изглеждаме щастливи, защото не се тормозим с телевизия и вестници. Но дори да си разбиеш главата в стената, се оказваш пак в същата килия.

Точно къщата доказва, че усещането за свобода е абстрактно. Страх те е от това, че новата килия до твоята ще е различна, известно време се радваш на мебелировката, а всъщност…

Свободата е като хляба – всеки ден трябва да се меси и яде“ (Цитат от Радой Ралин)

Да се върнем на връзката между интернет и журналистиката. Всъщност, Фейсбук доставя по-голяма свобода. Любен Дилов-син си призна, че редовно преминава границата на приличието там, за да поддържа тонуса на читателите си. Докато във вестника е бил 50% съсобственик, а цялата преса е разделена така или иначе на 2 лагера, за да оцелееш, трябва да си в един от тях. Положението той описва със следният лаф:

Ако трябва да избирате между световен мир и един милион, колко спални ще има в новата ви къща?

Съвсем на място някой се сети да попита защо тогава не започне свой блог. За журналиста и двете били едно и също, но при второто се изкушаваш да пробутваш реклами.

В личен план, Дилов-син има няколко проекта, от които един отхвърлен. Става дума за тийнейджърски сериал с главни герои-  трима  различни ученици. Техният учител по литература успява по някакъв начин да ги вкара в романа „Под Игото“, където пък успяват съвсем да променят историята му, а когато се връщат обратно в реалността, в следствие на техните дела, цяла България се оказва променена. За съжаление сериалът е сметнат за „гавра“ с романа…

За един час, той успя да разнищи голяма част от проблемите с изкуството и културата в България – като се започне от подрастващите (с които се е отказал да се занимава), мине се през езика (където наблюдаваме обратния на вавилонската кула процес, а именно- опростяване) и се стигне чак до киното. Журналистът беше на мнение, че „Под прикритие“ е по-добрият сериал, но пък „7 часа разлика“ е много по-гледан, защото масовият зрител са лелята и бабата, които не се интересуват от мафията, а чакат сватбата. И на какво се дължи това? Необходими са приказки. Гледайки сериал или филм, човек иска да избяга от реалността, а не тя да бъде още по-силно закотвена в съзнанието му. Затова и турските сериали са популярни. Тук, Дилов-син сподели интересен трик при създаването им:
Казва се 3х3 – има точно 3 секунди между репликите на героите, в латино-американските сериали например. Идеята е, че за тези 3 секунди информацията достига до мозъка на баба Жана и успява да бъде обработена, преди да дойде новата.

С цитат от Любен Дилов- баща („И да се гордея, и да не се гордея, съм българин, така че по-добре да се гордея!“) беше повдигната и темата за гордостта и нейните причини. Особено Стара Загора- според него има с какво да се гордеем. Но важното е да не се стигне до случая на Македония и да няма разминаване между историята и географията на една държава.

На Балканите имат повече история, отколкото могат да понесат – македонците нямат реален враг, затова вземат нас за такъв. Всъщност ние първи сме признали тяхната свобода. Ние и Русия.“

Точно за балканските държави, Дилов-син разказа за анимация, в която метеорит удря земята от обратна на нашата страна, така че при нас Земята се раздува и всяка държава получава повече от желаната територия. Плод на тия болни амбиции е и паметника на Левски край Свиленград- 130 метра за една физически дребна, но иначе знаменита фигура от нашата история, чиято идея е да смущава. Друг подобен проект е огромната християнска порта на границата ни с Турция, която да играе ролята на изход от мюсюлманската култура и вход към цивилизацията.  А ние, българите, притежаваме няколко уникални черти, сред които са генетичното богатство и способността за оцеляване при екстремални условия.

Хората на кръстопът не пикаят, ние държава сме направили!

И за да утоля жаждата ви, отделям този абзац на папийонките. За ваше съжаление, те са просто част от екранния образ на Дилов-син, който иначе обичал да се носи разхайтено.

Има два случая, когато можеш да ходиш, както си искаш – когато си много известен и когато си напълно неизвестен“.

Съветът му към бъдещите журналисти е да тренират писането си, защото то те учи да говориш. Изказът е много важен за добрия журналист, защото той се нуждае от това да каже истината- той играе ролята на модератор на обществото.  „Ние не сме лекарите, а болката

Прилежно следващ собствените си правила, Дилов-син четял по 6-7 книги едновременно на седмица, като поне една от тях е представител на фантастичния жанр. А защо не е избрал реализация в чужбина?

Както и да бягаш, задникът ти е зад теб

Проблемите винаги са с теб- не можеш да избягаш, само се местиш физически. Макар да е имал възможностите, журналистът е останал, защото се е чувствал и свързан с езика.

За големи приключения са нужни авантюристи, които да си стоят вкъщи

За него хората не трябва да се държат в България, а напротив, да пътуват, защото те ще се върнат сами под някаква форма. Намира за спрели тези, които смятат чужбина за непатриотичен избор. А който остане тук, „ще ми изкара пенсията“. Изискванията са ясни – „образовани цигани по-лесно се управляват“…

About Аз и медиите

Електронно издание за хората и случките на общността "Ромен Ролан"