Петър Кунзов за срещата на Випуск-2003, 25.05.2013, десет години след завършване на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, гр. Стара Загора.
Плод на близо шестмесечна перфектна организация, този кръгъл юбилей събра за една незабравима вечер в парк-хотел „Стара Загора“ близо 140 възпитаници, учители и приятели на гимназия „Ромен Ролан“.
Преживяването трудно се описва, но може да се обобщи като голям коктейл от познати лица, спомени, носталгия, положителни емоции, сълзи от радост, усмивки, разговори, наздравици, танци и не на последно място – запомнящи се пожелания от страна на наши истински учители.
Едва ли имаше някой сред нас, който след този ден да не си е тръгнал с един особен позитивен заряд и удовлетворение, че е бил и завинаги ще остане част от това училище.
Дни след събирането се питах „Какво всъщност е „завършването“ на ГПЧЕ „Ромен Ролан“? Нима, както ни казваха, това е една гранична линия, отделяща детството от зрялостта, или такава, която слага край на онова усещане да си част от нещо толкова специално като Езикова гимназия „Ромен Ролан“ – място, отворило ни вратите за света, дарило ни със знания, перспективи, приятелства, първата любов, разочарования, безброй безсънни весели нощи, ученически екскурзии, лагери и какво ли не…
За първото бих се съгласил. Що се отнася до усещането за гимназията обаче, то е и ще си остане, поне за мен, непреходно.
Това беше и истинският повод за нашето празненство в юбилейната вечер, защото докато ни има нас и други след нас, духът на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ винаги ще бъде жив.
Използвам случая да поздравя всички свои учители и съученици и да им пожелая крепко здраве, топлина в сърцата, успехи и истинско удовлетворение във всяко тяхно начинание!
П. Кунзов
P.S. Пак ще се видим след пет години…
Ето и снимки и видео от събитието.
Бел. р. Благодаря на Петър за отзивчивостта да сътрудничи на списанието! След пет години отново 🙂
П. Кунзов
P.S. Пак ще се видим след пет години…
Leave a Reply