Пети випуск гимназисти на ГПЧЕ “Ромен Ролан” в Стара Загора обучава преподавателката по български език и литература Ирена Личева. Работата й в елитното училище започва преди 24 години. “Специална благодарност дължа на г-н Кънчо Матев за решението му да ме назначи на учителското място. Това се случи след посещение на мой урок във време, в което бях в училището като заместващ учител.
Когато такъв изключителен авторитет ти дава висока оценка, това е и радост, но и отговорност” – разказва за първите си стъпки на учителското поприще един от най-известните педагози в Стара Загора.
Дали и доколко учителската професия е нейното призвание? – възразява на клишето, предлага друг критерий за правилността на избора: имаш ли основания да се чувстваш полезен чрез онова, което си.
Допълва, че това е професия, която изисква отдаденост. “Без нея задачата на учителя – да развива умове – става много трудно решима. Към избора на специалността българска филология добавя и избора “учител”. “Литературата е положена изцяло в полето на човекознанието, възможност е за виртуални пътешествия в различни светове.
Пътешествия, чрез които срещаш Другостта (и се учиш, че я има), в които слушаш множеството разкази за пребиваването на Човека в света. Преоткриваш, оценяваш, преосмисляш, пренареждаш, формираш позиция… Все смислени, според Ирена, занимания. Дори и когато интересът на ученика не е в онези граници, в които ни се иска. Приема твърдението, че професията е социално непривлекателна, оценявана е като “непрестижна”. Авторитетът на учителя – ако го има – е някак въпреки тези нагласи. Освен това българският учител се е превърнал в “удобния” виновник.
Оказва се лесно да го посочиш с пръст и да му сложиш етикета “безотговорен”, “некомпетентен”, “корумпиран”… И да спреш да търсиш причините за тревожните явления на друго място. Не отрича случаите, които обективно заслужават критична оценка. Възразява на общия знаменател. И на късогледството. Защото – допълва тя – ако е вярна тезата, че „българският свят днес е морално и ценностно изтънял”, с двойно и тройно усилие трябва да се брани авторитета на този, който е в ежедневната битка за духовността
Да, професията е трудна – признава тя. Заради високите отговорности. Достатъчно е разбирането, че ти е поверен “най-ценният капитал” – децата. Подчертава обаче, че образователните цели понякога са проблематични не толкова заради приписваните днес характеристики на младите хора – “бездуховни”, “неграмотни”, “агресивни”. Отново удобна теза. Не е ли вярно – пита тя – че ние, “старите”, ежедневно произвеждаме модели с тежък дефицит и на духовност, и на почтеност, и на съзидателност въобще?
Пошлостта, фасадността, безчестието са се превърнали сякаш в норма. Да се посветиш на професията, понякога означава и това – да търсиш начин да противодействаш на примерите, които често идват и отвисоко. За да опазиш вярата на детето, без която трудно се върви напред.
Г-жа Личева обобщава, че да си учител е трудно, но цената си струва. Не само заради радостта и удовлетворението, резултат от успешна реализация на децата, от получени признания. Струва си заради ежедневния досег със света на младостта – в него има дръзки мечти, има кураж, няма натрупана социална умора. Не е идеалният свят – има си и своите тъмни зони. Но точно с това е и предизвикателен – ако искаме не само да съдим, а и да търсим заедно верния път.
Кой е той? – опитът показва, че минава през доброто образование; през разбирането, че смислеността на живота не може да се постига без идея за граница добро – зло; през съзнанието, че духовността е високото измерение на качеството на живота.
НБП, Мадлен ПЕЕВА
Препечатано от: Национална бизнес поща
Leave a Reply