Mon premier et très marquant souvenir du lycée français de Stara-Zagora a été ma première rencontre avec les élèves. Lorsque j’entrais dans la classe, ils se levaient tous d’un bond en criant “bonjour camarade professeur !”, peut-être leur premier mot en français. C’est le rêve des professeurs d’aujourd’hui d’avoir des élèves si assidus et si sages et qui apprenaient si rapidement la langue. En quelques mois ils en avaient une maitrise remarquable. Ils étaient très curieux et j’avais grand plaisir à aller à Sofia chercher des films que je leur projetais régulièrement. Je leur racontais aussi comment vivaient les Français et je ne savais à quel point ils me croyaient, le discours officiel contredisant carrément le mien. Ce fut pour moi une période passionnante, pleine de belles rencontres dans une atmosphère politique de fin de règne.
Bernard Jordan, professeur de français au lycée Romain Rolland (1979-1980)
Моят първи и дълбоко запечатал се спомен от френската гимназия в Стара Загора е първата ми среща с учениците. Когато влизах в час, те всички скачаха прави и високо поздравяваха: „Здравейте, другарю учител!“. Може би това бяха първите им думи на френски. Това е мечтата на днешните учители – да имат толкова старателни и толкова послушни ученици, които да усвояват толкова бързо езика. Само за няколко месеца те имаха вече забележителни познания. Бяха много любопитни и аз с огромно удоволствие носех френски филми от София, които редовно им прожектирах. Разказвах им също така и как живеят французите. Не знаех доколко ми вярват, тъй като моят разказ сигурно напълно е противоречал на официалната версия. За мен това бе вълнуващ период, изпълнен с прекрасни запознанства в една политическа обстановка, предвещаваща края на режима.
Бернар Жордан, учител по френски език в ФЕГ „Ромен Ролан“ (1979-1980)
Материалът е изготвен със съдействието на Стефка Райкова
Leave a Reply