Сара Акройд – първият английски учител в гимназията

ELS Romain Rolland 1988 – 1990: An English teacher’s experiences of life in Stara Zagora

Сара Акройд си спомня за далечната 1988 година, когато започва работа в гимназията и е първият английски учител по програма на Британски съвет – през годините в гимназията ще преподават седем учители от Великобритания и седем от САЩ. Можете да прочетете текста на английски и български език.

In 1988 Bulgaria was a world away from my world.  It was a world behind the Iron Curtain, a world we in the West knew little about.

But I love an adventure and in 1988 I was offered a teaching position by the British Council.  I was to be the first English language teacher at Romain Rolland, Stara Zagora.  Armed with little in the way of information but much in the way of luggage, I arrived at Sofia Airport late one September evening.  I was met by some of my new colleagues and taken back to the place that would be my home for the next two years.

Even today, over 25 years later, I have a heart full of the most vivid of memories.  Let us not forget that Bulgaria was in many ways a different country back then.  Having come from the ‘affluent West’, I was not used to having water and electricity rationing, empty shops, endless queues for even the most basic of products but I rapidly got accustomed to these new ways and would join a queue even if I had no idea what was on sale as I knew that it must be something to be prized.

In my first year, I taught B lessons to every English class in the school.  My first challenge was of course to remember names which sounded so different to my ear – from Stanimir to Desislava, Bogomil to Darina!  Standing in front of each class, all I had was chalk and blackboard with a bucket of water for the sponge, occasionally a cassette recorder for songs, the Bulgarian text book and my imagination!  There was not even a photocopier but that was how it was and we all got by.

First impressions of the students?  I was amazed at the depth and breadth of their knowledge.  I was amazed at their thirst for knowledge at a time when there was no notion that it would soon be possible to study abroad and it was a pleasure to share my love of English with students who were similarly enthusiastic and enquiring.  I think they also enjoyed my daily stories of events that had struck me as rather strange: for example, three old ladies in the road outside my apartment taking it in turns to stir a big cauldron.  Much laughter … oh that’s lutenitsa (to this day one of my favourite foods by the way).  Or one of my first visits to the market to buy fruit and vegetables.  I kept shaking my head as an old lady tried to sell me some pears that were over ripe, wondering why she kept giving me more … yes, of course, that head nodding / shaking conundrum that gives rise to much confusion!

I confess, though, that there were hard times as well.  I had little contact with friends and family at home as international telephone calls were only possible from the central post office.  Every Saturday, I would gather my courage in both hands and stand in the queue waiting for a ‘cabina’, trying hard to pick out any words I might understand.  I would dial and pray that I would hear a familiar voice.

On the other hand, I was blessed to have such wonderful, kind colleagues in the English department, some of whom are with you still!  I was looked after so well and, once the initial shyness had disappeared, I was welcomed into everyone’s families.

After the end of my two-year contract, I returned many times to run teacher training summer courses for the British Council and to enjoy the famous Bulgarian hospitality.  I will always hold my memories dear and consider this period of my life to have been one of the most important.

I would like to send my very best wishes to all the students of Romain Rolland in this 50^th anniversary year.

Превод на български език

През 1988 България беше напълно различен свят от моя свят. Тя беше свят зад Желязната завеса, свят за който на Запад знаехме малко.

Но аз обичах приключенията и през 1988 ми предложиха учителско място чрез Британски съвет. Щях да бъда първият учител по английски език от Острова в ГПЧЕ “Ромен Ролан“ Стара Загора. С малко информация, но много багаж пристигнах на летище София късно една вечер през септември. Посрещнаха ме новите ми колеги и ме заведоха там, където щеше да бъде моят дом през следващите две години.

Дори сега, след 25 години, сърцето ми е изпълнено с ярки спомени. Да не забравяме, че България тогава беше в много отношения различна страна от това, което е сега. Пристигайки от „богатия Запад“, не бях свикнал на режима на ток и вода, на празните магазини, на безкрайните опашки за най-основни продукти, но бързо свикнах с тези нови за мен неща и често се нареждах на опашка дори да нямах никаква представа какво се продаваше, тъй като знаех, че най-вероятно е нещо ценно.

През първата ми година преподавах Б уроци на всички английски паралелки в училище. Първата трудност беше, естествено, да запомня имената на учениците, които ми звучаха толкова странно – от Станимир до Десислава, Богомил и Дарина! Изправяйки се пред всеки клас, всичко, което имах се състоеше от кофа с вода за гъбата, понякога касетофон за песни, български учебник по английски и моето въображение! Нямаше дори ксерокс, но такива бяха условията и всички  се справяхме както можем.

Първите ми впечатления от учениците? Бях удивена от дълбочината и широтата на техните знания. Бях удивена от жаждата им за знание във време, когато да продължиш образованието си в чужбина не стоеше като реална възможност; за мен беше удоволствие да споделя моята любов към английския език с моите ученици, които бяха ентусиазирани и любознателни като мен. Мисля, че те също така обичаха да им разказвам ежедневно  историите, които ме бяха впечатлили като странни – например как три възрастни жени на улицата пред моя апартамент се сменяха, бъркайки в един казан. Много смях – о, това е лютеница! До ден днешен, лютеницата е една от любимите ми храни! Или пък едно от  първите ми посещения на пазара, за да си купя плодове и зеленчуци – аз не спирах да клатя глава, докато една стара жена се опитваше да ми продаде круши, които бяха доста презрели. Аз се  чудех се защо ми дава още и още – да, разбира се, това изключително объркващо “Да“ и „Не“ и движението на главата!

Признавам, обаче че имаше и трудни моменти. Контактът с приятелите и семейството ми у дома беше ограничен, тъй като международните телефонни разговори бяха възможни само чрез централната поща. Всяка събота, събирах

кураж и заставах на опашката, чакайки за свободна „кабина“ опитвайки се да разбера какво точно ми казва служителката. После набирах номера в Англия и се молех да чуя познат глас.

От друга страна, имах късмет, че работих с такива прекрасни и мили колеги от катедрата по английски език, някои от които са все още с вас! Те се грижеха за мен толкова добре и след като началното стеснение изчезна, бях добре дошла  в семействата на всички.

След края на двугодишния ми договор съм се връщала много пъти в България за да водя летни курсове за учители, организирани от Британски съвет и така да се радвам на пословичното българско гостоприемство. Спомените ми ще останат скъпи и този период от живота ми винаги ще остане един от най-важните.

Бих искала да изпратя моите най-добри пожелания на всички ученици от Ромен Ролан за тази юбилейна 50 годишнина.