Честит празник на всички възпитаници на ГПЧЕ “Ромен Ролан”, на ръководстовото и на учителския екип! Преди десет години бях на мястото на някои от вас в по-хубавия край на залата – сцената. Танцувах. Много.Тръпката трябва да се изживее и преживее!
Това е и първата метежна сила на тази гимназия – без да е специализирано училище по изкуствата ти дава възможност да работиш върху таланта си. И с доста работа да достигнеш до първичното сценично преживяване. Или литературно такова…С думи прости – не се кефиш само, че те гледат/четат/слушат твоите съученици, ами и започваш да изпитваш кеф от самото изпълнение. Дори в един момент спира да ти пука дали другите изпитват кеф.
Втората метежна сила, която отнася всички паралелки с трите чужди езика, е цивилизационна култура, която се преподава с всеки от тях. Огромно уважение и почит към моите учители по английски, както и към г – жа Сотирова, която не само е брилянтен директор/мениджър, но и фин, и методичен преподавател по френски. Благодарение на нея развих affection към франкофонията, макар и в по-умерен вариант des temps en temps. Знаем, че един език е врата към един нов свят, но само ако са ни казвали, че англичаните ядат наденици и боб на закуска, не се плашим когато връз едра стюардеса ни подаде със замах сутрешната табла в самолета за Лондон, след като сме си изревали очите за гаджето. Или не се притесняваме, когато легнем под Айфеловата кула самички, и няколко господа идват, за да ни кажат колко сме petite et plus belle.
Това е най – голямата сила на тази гимназия: дава широта на погледа и мисълта, без да развива комплекса за грандоманизъм. Или понеже сме от stz, знаем че сме големи, ма не сме най-големите. Знаем, че можем и да постигнем много, но не се мислим за Персей или друг полубог(което често е характерна черта на ученици с езикови познания от столиците). Ние си оставаме хора, и знаем, че всеки човек е равен с другия, независимо къде го срещаме по пътя.
И понеже ми липсва грандоманизъм, няма да казвам какво съм постигала. А и знам, че мога повече. Не искам и да се равнявате по мен или друг бивш възпитаник. Вие сте си вие, изживейте си годините в гимназията по вашия си начин. И по вашия си начин после постигнете много, и вие можете повече. Но…
Целият този текст ви го изписах заради следното заключение: когато вече сте се научили да летите(онзи сладък адреналин, който познавате от сцената/ представянето на “Пътеки”/ футболния турнир между класовете, и който припознавате в успехите си после), останете заземени в своя полет. Останете хора. Всички сме равни изначално и в основата си.
Още един път честит празник!
Мила Димитрова, “В” клас, випуск 2009
По настоящем живея в България и работя за медийна компания, част от интернационална корпорация. Приложеният файл е кадър от 2013г, Седми годишен парад на танците в Ню Йорк.
Leave a Reply