Казвам се Елена Манова, випуск 2003 с класен учител Мими Петрова.
Бих искала с “последния влак” да се присъединия към инициативата по повод 50 годишнината на ГПЧЕ Ромен Ролан. Мои бивши съученици пратиха вече свои послания. Нямах възможност да отреагирам по-рано, но се надявам да имам възможност да дам своя скормен принос. Благодаря на вас за инициативата.
Посланието ми е много кратко :
Нека бъдем хора – това , което ни свързва е повече от това, което ни дели и различава !
Kъм това кратко послание прилагам едно от стихотворенията си, част от малка стихосбирка, която публикувах в онлайн платформа на 04.11.2015. Тя е озаглавена “Призив към човека” (Appel à l’hum@in). В един свят, където технологиите все повече заемат място в живота ни, да развиваме човешкото е едно от уменията, които ще служат във всякакви сфери – лични и професионални. Започнах да пиша през 2013 в свободното си време. Днес работя за един от световните лидери в сферата на Информационните технологии (Оracle) и съм част от търговските екипи за Облачни финансови приложения.
А стихитворението, което ви изпращам e “Обръщение към страните”
Стихотворението е на френски.
Aux pays
Pour la deuxième fois dans l’histoire
David et Goliath sont devant nous
Alors amis, les indiens, les africains,
Les asiatiques, les latinos et les arabes
Mais également français, allemands,
américains, et autres
On devra tous, soutenir chacun de nos pays
Car les pays, comme les entreprises privées
Sont composés de composantes plus fines – les hommes
Et comme dit-on dans le boudhisme, l’hindouisme
Et également d’autres courants
C’est en trouvant la paix en nous que l’on peut
Contribuer aux autres
La fierté d’être soi et non conforme, soumis
La fierté de s’accepter
La fierté qui ramène derrière elle
la responsabilité
Se tourner vers les pays desquels on
Est parti, est plus qu’un choix
Est plus qu’une simple envie ou nostalgie
C’est un devoir vers nous,
Vers la patrie ainsi que vers tous les
autres pays
Car ils l’ont oublié, certains ou bien
Ont décidé de n’y porter de l’importance
Mais on a tous été toujours et sommes toujours
Tous connectés
Avant, ce fut inimaginable par chacun
Aujourd’hui plus qu’évident c’est
Génération Y, ou Z
Connectée ou dans une réalité
augmentée
L’histoire suit son court
Et nous avec !
Que l’on le veuille ou pas
En y incorporant tous nos choix
Et l’histoire a déjà démontré tout cela
Mais comme disait le grand scientifique (Albert Einstein)
On ne peut pas refaire les choses,
De la même manière,
Et espérer des résultats divers
Alors pour éviter les clash passés
et avancer dans l’histoire de l’humanité
Choisissons les hommes et la nature,
Et non pas la monnaie !
онлайн платформата където е публикувано стихотворението
Поздрави,
Елена
ps прикачвам някои снимки – показват разнообразността на опитите ми, това което ни обогатява
Leave a Reply