Ани Колева, випуск 2012, студентка І курс в УНСС, за успеха след гимназията.
Като ученици често си мислим, че със завършването приключва най-трудното. Мога да си представя с какво нетърпение чакате момента, в който досадната аларма няма да прекъсва сладкия ви сън и да ви връща към тъжната реалност – училището. Идва ли обаче успехът след гимназията? За някои самото завършване си е цял героизъм, но за повечето от вас, които четете тези редове – това е само началото. С времето осъзнавате, че нещата, които сте учили не са били чак толкова безсмислени, дори ще се изненадате колко полезни ще ви бъдат. С времето ще разберете какъв е бил смисълът, когато сте учили нещо досадно вместо да се видите с приятели. С времето…
Точно времето ме доведе в София и вече почти цял семестър си експериментира с мен. В университета не е много по-различно от училище (отново ми се налага да се будя всяка сутрин в 6), но определено е по-трудно. Това, което в момента ви се струва проблем, тук наистина ще е проблем.
Попадайки в средата на големия град много лесно може да загубите себе си и да станете като онези хора, които бързайки не забелязват нищо и никого. Сякаш биха могли да изпреварят времето. Както казва великият Георги Калоянчев в монолога “Кабарето” на Любчо Пеевски: „Лъжовен е този свят, лъжовни са хората, но най лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво – във влюбени очи, в румен залез и хоп – тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни“.
Понякога устремени към така желания и мечтан успех трябва да се спираме и да си даваме сметка за това до къде сме стигнали по своя път, да си спомняме от къде сме тръгнали и на какво сме готови, за да стигнем до целта.
Още в началото на студентските си години се сблъсках с хора, които показаха колко ниско могат да паднат чрез измама. Тези хора са навсякъде около нас и винаги успяват да се измъкнат от дадената ситуация, но не позволявайте това да ви демотивира. Просто спрете и потърсете вашето място сред цялата мръсотия на големия, бляскав град. Когато човек е честен пред себе си и може вечер да си легне с чиста съвест, неговите успехи са много по-големи и ценни от всички останали.
Друго важно условие за успеха е да се адаптирате бързо, както се казва в днешно време – да бъдете много гъвкави. Във важността на това правило ще се убедите още, когато се качите в маршрутката или автобуса до студентски град. Те са толкова препълнени, че само истински гъвкавите и решителни хора успяват да си намерят място и да стигнат до крайната си цел. Въпреки блъсканицата по пътя, който сте поели обаче, не забравяйте да кажете поне едно „извинявай“, когато случайно настъпите някого. Забелязвайте хората и света край себе си, търсете го,опитвайте се да го разберете и най-важното не спирайте да вървите. Дори най-малкото движение ви гарантира, че един ден ще стигнете до мечтите си.
Третият фактор, който би ви гарантирал успех е търпението. Не може да си представите на колко опашки ще трябва да се редите – в университета, в библиотеката, в стола, в магазина, дори пред тоалетната. Ако се научите да изчаквате подходящия момент всичко ще бъде наред. Казват, че всяко нещо идва с времето си и най-вероятно са прави, но все пак не разчитайте единствено на съдбата. Да си търпелив не означава да бездействаш, а да използваш максимално добре времето си – не, защото времето е пари, а, защото времето сте самите вие.
Говоря ви за всички тези неща, но нима вие вече не ги знаете? От опит мога да твърдя, че езиковата гимназия, нашата гимназия, е заложила в нас всички тези способности да оцеляваме и да се справяме с всякакви ситуации. Срещайки толкова много хора ежедневно си мислим, че грешките ни ще останат незабелязани, но всъщност много бързо си проличава кой откъде идва. Съвсем честно бих могла да твърдя, че вие – възпитаниците на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ носите нещо различно от всички останали. Нещо, което ви отличава, което ви прави по-добри и по-можещи… Но това ще го разберете с времето.
Ако ако все пак сте се ориентирали да идвате към София, то пренаредете гардероба си, защото тук е доста студено. Аз лично често си обличам пуловера от униформата. През последните пет години не съм го носила толкова, колкото сега. Струва ви се смешно, нали? Но знаете ли само как топли – не знам дали е от материята или от двете букви гордо извезани отляво до сърцето ми.
Много спомени ме връщат назад при вас, при познатите стаи, при милите гласове. Забелязвали ли сте колко са големи коридорите, колко е красив двора, колко свободно се веят знамената пред входа? Ако не сте, го направете. Спрете за момент да се оплаквате от това, че сте станали рано и ще ви изпитват по един, два, може би три предмета. Човек вижда света, спрямо своите собствени разбирания за него. Затова изберете да виждате красивото.
Петте години в гимназията минават като пет минути. Пет нелесни, но прекрасни минути. Минути, в които можете да направите всичко. Е, или почти всичко. Ако можех да изживея отново времето си в гимназията не бих променила нищо. Всички усилия, всички сълзи, всички усмивки, които съм оставила там са се запечатали като белези по стените на сградата, по твърдите чинове и най-важното в сърцата на тези, на които винаги ще дължа едно голямо Благодаря!
В крайна сметка всеки сам избира какво според него да означава думата успех. Всеки сам преследва своето собствено щастие. Единственото, което бих могла да ви посъветвам е винаги да следвате мечтите си, раздавайте се не на 100, а на 110%, влагайте сърцето си във всичко, което правите и бъдете признателни за това, което са ви дали.
За финал в духа на Коледа ще завърша в друг стил (в моя стил), за да не забравяме, кое всъщност е най-важното.
Купи ми…
Купи ми за Коледа нови сълзи,
че старите вече изплаках.
Пресъхнаха мойте зелени очи,
от щастие винаги страдах.
Купи ми за Коледа ново сърце,
да обича, да вярва, прощава.
Старото в мен се изчерпа и днес
няма нищо, което да дава.
Купи ми за Коледа нови мечти,
с които свободно да литна.
Старите аз ги загубих, уви,
не успях до тях да достигна.
Купи ми за Коледа място едно,
което свой дом да наричам.
Да се свия под топло, познато крило,
безпрекословно, до край да обичам.
Купи ми за Коледа нова любов,
че от старата нищо не става.
Трябва ми някой в живота суров,
да ме обича без страх и поквара.
Купи ми за Коледа още някой друг час,
в който до теб да застана.
Слушайки нежния ангелски глас,
във вечността до теб да останa.
Бел. р. Ако стихотворението ви е харесало, ето блогът на Ани. Успех, Ани!
Leave a Reply