Жана Сандева, випус 2007, завършва Пенсилванския университет 2011 година със специалност английска литература, журналистика и печат. В момента е образователен консултант в Сингапур и помага на гимназисти да канди
датстват в университети в САЩ, Канада, Обединеното кралство и Австралия.
Обичам да разглеждам сайта на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, пълен със снимки на сегашните ученици, които печелят безброй олимпиади, организират театрални постановки и благотворителни кампании и обикалят света на стоп. Всеки път щом ги видя, ме обзема не толкова умиление, колкото възхищение към тези млади хора и тяхната смелост да вложат всичко от себе си в името на любимия предмет или изкуство. Всяка снимка показва един щастлив край, към който учениците са се стремяли с цената на рискове, грешки и разочарования.
Неизменно, учителите също присъстват на тези снимки – със своите знания и насоки те правят пътя към успеха много по-ясен и прав. Ако аз и съучениците ми от 12 „а“ клас бяхме на тези снимки, знам кой учител щеше да е до нас – мис Магдалена Боцманова.
Мис Боцманова ни научи на английски език, както никой друг не би могъл. Тя имаше таланта да открива всяка неточност, да елиминира всяка наченка на леност и да отрезвява еуфорията на всеки отличник. Благодарение на нея свикнахме да казваме „Това сме ние „а“ клас“: девиз, който отронвахме примирено – след поредната беля – или вдъхновено – след всеки успех, знаейки, че тези успехи градят доброто име на всеки един от нас, на класа и на гимназията. Девиз, който всеки един клас би могъл да следва, след като смени буквичката.
Но подходът ѝ не беше едностранчив. Мис Боцманова искаше да ни направи не просто англоговорящи, а англоговорящи личности, които да проявяват разбиране във всяка ситуация и точка на света. Затова тя винаги ни предупреждаваше да бъдем толерантни към чувствата на другите и към различията, с които неминуемо ще се сблъскаме в „Ромен Ролан“ и по-нататък. Примери за тях тя ни даваше често, с увлекателни истории за пътуванията си в Англия и Шотландия – места, които много от нас впоследствие посетиха или направиха свой дом.
В нейните часове аз често мълчах. В старанието си да покажа очакваното ниво на знания, ревностно се пазех от грешки, така че рядко вдигах ръка по собствена инициатива. Предпочитах сигурността на теста или диктовката, където грешката винаги можеше да се изтрие, за разлика от казаната дума. Този страх от говоренето на английски език преодолях напълно едва след като завърших гимназията.
Но преди това всички ние от „а“ клас се сблъскахме с нещо, за което дори мис Боцманова не успя да ни предупреди. Тя ни бе отнета от коварна болест, броени месеци преди да отидем заедно на абитуриентския си бал – щастливият край на нашите години в „Ромен Ролан“. Дълго време не можех да приема, че я няма, но най-много ме тревожеше това, че няма да мога никога повече да споделя дори думичка с нея – и в училище, и извън него. В този момент съжалих за всеки неосъществен разговор и за всички пъти, когато се спотайвах в час и не смеех да вдигна ръка.
Сега вече разбирам, че със своята взискателност мис Боцманова искаше да ни насърчи не да избягваме грешките на всяка цена, а никога да не спираме да работим над себе си и над своите знания, без значение колко сме постигнали. Тя ни показваше, че има постижения неизмеримо по-високи и по-значими от „Отличен“; че напредъкът не идва без грешки. Ако можех да се върна в часовете ѝ сега, бих поела всеки риск да сгреша, за да мога да ѝ благодаря, когато ме поправи.
Макар да не рискувах достатъчно преди години, оттогава се старая все повече да подлагам възможностите си на изпитание. Сигурна съм, че не само аз и „а“ клас, но и целият ни випуск следва този път, знаейки, че той винаги ще доведе до успех и признание. Най-доброто доказателство за това бе срещата на випуска ни това лято, където се събраха не просто ученици, а млади жени и мъже, преизпълнени с енергия и знания и готови да покоряват нови върхове.
Още в древна Вавилония и Рим, та и до днес, хората са вярвали в силата на обещанията, дадени точно преди да настъпи Новата година. Тази зима, обградете се с майки и бащи, лели и братовчеди, близки и далечни приятели. Спомнете си за тези, които ги няма, но са винаги с вас духом. Осланете се на подкрепата на всички тези хора, които ви познават и обичат, и мислено си обещайте някои неща. Обещайте си, че ще рискувате, за да успеете. Че ще приветствате грешките, за да знаете и можете все повече. Обещайте си и че това няма да са напразни обещания. Направете го за себе си, за своите близки и за своите учители, които винаги ще вярват във вас.
Leave a Reply