Марияна Петрова, преподавател по история, за интересен аспект от обучението по история в 9 клас.
Обучението по история и цивилизация в 9 клас включва обща средновековна история. Поставят се основите на науката и съответния понятиен апарат и знанията на учениците са свързани с ключови събития около създаването на европейските държави. Представят се политическите модели и ценностите на епохата.
Трудностите, свързани с обучението са поради обширния материал и малкия брой часове, както и прекъсването на курса на обучение в осми клас. Изучаването на световната история за периода 5-15 век в рамките на 54 часа е трудно и затова винаги включвам проекти, самостоятелни работи и домашни, свързани с важни исторически личности и събития от световната и българската история, като Каролингска империя, ролята на Християнството и Църквата като институция, Велико преселение на народите, Златен век на цар Симеон и други.
Учениците пресъздават карти, правят макети и представят управлението на владетели след продължително изучаване на конкретната фактология. „Ученето чрез правене” дава добър резултат и представлява интерес за учениците. В повечето случаи работят по групи и това дава възможност всеки да се изяви с това, в което се чувства най-добре подготвен. Те се радват на предоставената възможност, не се притесняват, защото са наясно с темата предварително. Подобен тип задачи способстват за формирането на самочувствие и отговорност у всеки един от участниците, който със своята работа предопределя крайния резултат и оценката на групата.
Част от децата обичат да рисуват, други разчитат на събирането, обработката и представянето на информацията. Особен интерес за тях бе пресъздаването на живота на рицарите и развитието на Франкската държава.
След запознаването с информацията в урочната статия и акцентирането върху терминологията, учениците получиха задача да представят управлението на Карл Велики по групи. Част от учениците, включени в една група представиха териториалното разширение, други акцентираха на културния разцвет, на административните и законодателните реформи. Най-забавната част бе изработването на макети на дворцовия комплекс на владетеля в Аахен, от хартия, фибран и други материали. Акцентът върху материалната култура е важен, защото тя е символ на величието, мощта на държавата и самочувствието на владетеля през средновековната епоха.
Направени бяха прекрасни изделия, като най-много овации събра това на Никола Киреджиев от 9а клас. Неговият макет е направен от стиропор, подмазан с гипс. Възстановката на дворцовия комплекс на франкския император Карл Велики в Аахен /днес в Германия/, включващ тронна зала, голям двор, отбранителна кула, дворцовата църква /капела/ оживява пред нас като емблема на една епоха и благодарение на красивите рисунки на Никола. Той получава и подкрепата на преподавателя си по изобразително изкуство Никола Атанасов.
Включването на междупредметните връзки направи проекта забележителен и провокира допълнителен интерес към епохата и от гледна точка на архитектура и изкуство.
В периода 794-798 година Карл Велики построил в стария римски град Аахен монументален дворцов комплекс, който не е запазен до днес с изключение на катедралата. Първоначално градът бил зимна резиденция на владетеля, а през 807 година станал столица на империята. Забележителна по своята архитектура е дворцовата капела. Катедралата в Аахен е най-старата на територията на Германия. Построена от Карл Велики, тя е известна още като Кайзердом (Kaiserdom /Imperial Cathedral) и съдържа безценни съкровища от ранното Средновековие. Катедралата в Аахен е един от първите 12 паметници, които през 1978 година са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Катедралата в Аахен, малко след своето построяване през 805 година е място на коронацията на много владетели. Никола споделя, че е впечатлен от осмоъгълната централна част, която е уникална и, че е открил информация, в която се прави паралел със Златната църква от Велики Преслав, построена през 10 век.
Leave a Reply