Хубаво е, още докато си в училище, да си добре ориентиран в света на видимото, въоръжен с научни аргументи да можеш да решаваш интелигентно казусите, в които природата и науките за нея ни поставят. Но още по-хубаво е, когато си на 16 или на 18 години, вече да си открил магията на умозрението, да си се удивлявал на невидимото, а вечните питания да са станали твои, лични.
За трета поредна година, ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан“, завладени от философията, посветиха своя празнична вечер на нея. Ученици главно от 11 и 12 клас, превъплътени в образите на истината и лъжата, мъдреца, философа и учения, въвлякоха своите приятели и гости в приключението ФИЛОСОФСТВАНЕ, направиха възможен погледа към „трудните диалози на знаещите“.
Превърналата се в традиция „Вечер на философията“, днес със сигурност спечели свои нови приятели и последователи.
Цветомир Кирилов, 11 з клас споделя.
Здравейте, приятели! Може би в момента се чудите кое е общото между тези на пръв поглед толкова различни науки. Може би не можете да намерите общото между тях. Точно поради тази причина днес ще ви разкажем малко повече за някои общи понятия, цели и проблеми във философията и във физиката.
От дълбока древност хората са се питали за субстанцията, от която е изграден светът. Талес я свързва с водата, а според Платон субстанцията на нещата е всъщност идеята за тях.
Във физиката се изхожда от представата, че светът е материален. Ето защо години наред хората са търсели най-малката градивна частица на нашия свят- отначало атома, после нуклоните, кварките, неутроните.
Друга основополагаща идея е тази за времето. Още преди над 2000 години Парменид, а по-късно и неговият ученик Зенон, отричат съществуването на времето изобщо. Според Лайбниц времето е човешко творение, използвано като ориентир в нашия живот.
Във физиката има не по-малко на брой теории за времето. Според Нютон то е нещо абсолютно, а според Айнщайн, напротив, времето, както всичко друго, е относително.
И сега стигаме до най-малката тухличка на света. Левкип е основател на школата на атомизма, а неговият ученик Демокрит доразвива представата и изказва идеята, че на света съществуват само атоми и празно постранство.
Във физиката атомът далеч не е най-малката частица, но на екрана виждате двама учени, които допринасят изключително много за изследването му. Джоусеф Джон Томсън е откривател на електрона, а Джейсм Чадуик – на неутрона.
И така, стигаме до въпроса, който ни занимава тази вечер – познаваема ли е нашата познаваема реалност? Немският философ Имануел Кант и датският физик Нилс Бор достигат до един и същ извод, макар по съвършено различни и при отстояние два века. За Кант ние боравим с наша представа за предмета, базирана на нашите опит и сетива, наречена феномен. Нещата, сами по себе си, той нарича ноумени. За него истинската същност на нещата е непознаваема. По-късно до същия извод, но по експериментален път, достига датският физик Нилс Бор. Той формулира принципът на допълнителността, според който всяко тяло притежава различни по своето качество свойства, които не могат да бъдат измерени едновременно.Според Мерло Понти тялото ни е ,,ключ към света“. То задава мащаба на предметите. Благодарение на тялото те могат да бъдат големи или малки. То прави нещата вещи – осезаеми, инертни, триизмерни материални единства, защото те са неговото мъртво друго. Вещите имат свое ,,ляво“ и ,,дясно“ , ,,горе“ и ,,долу“ спрямо позицията на тялото.. Според Маркс инструментите ,,удължават човешките крайници“. Както при писането усещаме с върха на писалката, така и с телескопа очите бродят из галактиките, докато органичното тяло не се откъсва от земното си начало. Бор, приемайки тази идея, изказва теорията, че когато набюдаваме определени обекти от микросвета, от който и ние сме създадени, няма гаранция, че не си взаимодействаме с тях. По този начин се вижда как човешкият гений, веднъж по умозрителен и втори път по експериментален път, е достигнал до една и съща истина.
Leave a Reply