Няколко пъти се опитвахме да уговорим среща с Емили, преподавател по френски език в гимназията през 2012/2013, и когато най-накрая се срещнахме в училище, се оказа, че няма свободна стая, в която да проведем интервюто. Затова се пъхнахме в учителската стая и ето какво ни разказа тя.
Едно интервю на Цвети и Дея
-Ще ни разкажеш ли нещо за себе си ?
– Казвам се Емили. Аз съм полу-гъркиня, полу-французойка и съм в България, за да преподавам френски език на десетокласници, единадесетокласници и дванадесетокласници. Тук съм за година и дойдох по програма на френското правителство.
– Къде си живяла повече, в Гърция или Франция?
– Семейството ми живее в Гърция, но аз живея във Франция от 20 години – уча там. Също съм живяла в Испания четири месеца.
– Пътувала си по света?
– Да, много обичам да пътувам. Не съм пътувала много, само в Европа, но…
– Все пак е начало ! Какво учиш във Франция ?
– Уча как да преподавам френски на ученици по света.
– Това е много интересно ! Защо избра да учиш това?
– Много обичам да пътувам и френският език може да бъде преподаван по целия свят. Имам предвид, той е език, който хората искат да научат. По този начин мога и да пътувам и да работя едновременно. Това ми харесва.
– Говориш ли друг чужд език освен английски и френски.
– Говоря гръцки, испански и в момента уча китайски с Шайнинг. Тя ми преподава. Много е труден, но аз наистина го харесвам. Имам и много приятели от Китай. Затова е много емоционално за мен.
– Разбирам ! Би ли описала България с 3 думи?
– Хмм… Като се замисля, първата би била рози. После ученици, защото с тях е свързан животът ми тук. Третата дума би била пост-комунизъм. Виждам го навсякъде тук – в сградите.. Хубаво нещо е – имате операта. Ходих на Шипка, ходих на разходка в Рила. Природата е нещо, което много харесвам тук, много е красива. Ходила съм в София четири пъти.
– За жалост хората унищожават природата. Би ли сравнила българското и гръцкото училище ?
– Нещо, което много ми харесва, но няма в Гърция, са клубовете. Например – вашият клуб „Аз и медиите”. Също харесвам разнообразието от извънкласни дейности. Иска ми се да беше така и в Гърция. Харесва ми и разнообразието от видове училища – езикова гимназия, математическа гимназия…
– А какво правят учениците там, което ние не правим ?
– Те излизат на протести на улицата. Когато не са доволни от нещо, те мога да превземат училището. Не знам дали е за добро, или зло.
Д: Емили, свикна ли вече с обстановката тук ?
– Не напълно. Още се приспособявам. Намирам много нови неща, но българите са топли хора. Карат ме да се чувствам удобно.
-А сприятели ли се с някого?
– Има много ученици, които са ми приятели. Срещаме се понякога след училище. Също и с много учители. Предполагам това са моите български приятели.
– Защо избра да дойдеш в България?
-Всъщност, беше малко на късмет, защото, когато се записвах в програмата, исках страни, в които се говори на испански, но ми предложиха България. Намерих я за интересна държава и реших да дойда тук. Има много неща, които мога да науча тук
– Какво беше първото ти впечатление?
– Помислих си, че прилича на родния град на баща ми. На първия ми ден в Стара Загора се загубих и беше през нощта, затова беше малко страшно.
– Определено не е добре да се загубиш на първия си ден. Независимо в коя страна си ! Ако трябваше да избираш между всички държави, коя би избрала?
– Всички винаги ме питат това. И аз не знам. Аз съм гъркиня във Франция и французойка в Гърция. Винаги съм между двете. И ще съм щастлива да остана за година в България, да науча за културата, за хората, но аз много искам да пътувам. Не мисля, че ще остана за повече. Освен ако не намеря своя перфектен мъж тук. Моята цел е да пътувам. Не искам да оставам на едно място за дълго.
-Това е страхотно. И ние искаме да обиколим света. Благодарим за това интервю! Беше ни много приятно!
Leave a Reply