Помолихме Деница, Димитър, Добромира, Александър, Ваня и Антон, випуск 2001 на гимназията, да споделят по случай празника на влюбените спомени от времето в гимназията и размишления по темата “Двойките на гимназията”.
Специално обръщение към настоящи и бъдещи възпитаници на Гимназия с преподаване на чужди езици Ромен Ролан:
Участници в обръщението – всички от випуск 2001, когато още имаше 8ми редовен клас(бел.р. – сега 9 клас)
Двойка а)
Деница Руканова и Димитър Калдамуков, 11 а
Двойка б)
Антон Тенев и Ваня Тенева (екс-Иванова) – 11в
Двойка в)
Александър Василев и Добромира Василева (екс-Банова) – 11в
Взаимовръзки на участниците:
- двойка а) са кумове на двойка в),
- а двойка в) са кумове на двойка б).
- Двойка б) са кумове на други двойки, нямащи връзка с настоящето изложение.
(Заб.: Нашето мнение не представлява подтикване към необмислено обвързване на ранна детска възраст и ние не можем да бъдем подведени под отговорност. Запазваме правото си да се отметнем от всичко казано.)
Плюсове да имаш гадже в гимназията:
+ Гаджето ти е под ръка, т.е. по-малко сметки за джиесем (по наше време само двама души в гимназията имаха мобифон, така че това си е предимство);
+ Ако сте в един клас, можете да преписвате един от друг без никакви угризения. Хубаво е все пак единият от вас да учи (и така да изкласите покрай учещия после и в университета);
+ Имаш си дама/кавалер за бала, което си е голямо предимство, ако външният вид не ти позволява бързо да си намериш придружител за този важен ден;
+ Имаш сериозен стимул да ходиш на училище, ако, разбира се, нямаш други стимули за това.
Минуси:
– Учителите ти правят остри забележки при непристойно поведение на стълбите на училището (но пък всяка забележка си струва);
– Понякога се захласваш и не чуваш звънеца за края на междучасието (ако часът след междучасието е немски език, трябва до съвършенство да си овладял фразата “Еntschuldigen Sie bitte für die Verspätung”);
– Трябва да се къпеш по-често (но това като цяло винаги прави общуването с хората по-лесно);
– Ако се скарате жестоко в междучасието, кавгата винаги преминава в следващия час и това води до:
- изгонване от час по история;
- учителката по история взема страна в спора;
- изпитват ви заедно на дъската за 4 урока назад.
По-долу е един кратък лексикон на участниците в това обръщение с цел придобиване на по-ясна представа за какви хора става въпрос:
– Кога се запознахте с половинката?
Дени и Митко:
– В първи клас в Руската. Бяхме съседни класове.
Доби и Сашо:
– В четвърти клас, във Второ основно. Явно не достатъчно рано.
Ваня и Антон:
– Чак в подготвителен в гимназията. Дето се вика – от пръв поглед.
-Кога решихте да сте гаджета?
– Като общо правило момчетата решиха по-рано (много по-рано) от бъдещите си половинки, че искат да са гаджета с тях. Решението и в трите случая не беше взето лесно от страна на момичетата, което е съвсем нормално предвид външния вид и „културното” поведение на подрастващите младежи.
Може би двойката Ваня и Антон прави изключение предвид натуралната красота на Антон от малък.
– А кога станахте гаджета?
Дени и Митко (отличници) – лятото между 8ми редовен и 9ти клас, т.е. 1998г.
Всяко начало е трудно…
Ваня и Антон (сребърни медалисти) – есента преди 10ти клас, т.е. 1999г.
Сашо и Доби (rookies)- пролетта преди Абитуриентския бал, т.е. 201г.
Какви различия трябваше да преодолявате?
При Дени и Митко – предимно „расови” :), . В общия случай момичетата дълги години трябваше да превъзпитават момчетата, да ги учат на внимание, обноски, споменатата лична хигиена и много други. Интересното е, че въпреки огромните усилия, които се наложи да положат, момичетата никога не се отказаха, т.е. любовта победи.
Пречеше ли връзката ви на отношенията с другите съученици?
Момчетата бяха адски горди, че си имат гаджета. Момичетата избягваха фокуса на вниманието поради гореспоменатите особености на момчетата. На момчетата всички завиждаха, на момичетата – повечето съученици се усмихваха с лека снизходителност. Може би само Антон беше харесван от всички.
А на оценките?
Ваня: Веднъж получих предложение от учител да опрости отсъствие на Антон, ако издам кой от класа е болен и кой играе карти в “Адмирала”. В крайна сметка, никой не получи отсъствие.
Друг път ме изпитаха по физика заради това, че Антон беше избягал от час, за да играе тенис на маса.
Антон (добавя): Получи шестица.
Дени: Вдъхновен от “сините” ми очи (всъщност са зелени), Димитър ми написа няколко стихотворения, с които се опитаваше да ми докаже, че не е тийнейджърът-идиот, за когото го смятах. Част от тези стихотворения му се наложи по-късно да прочете пред целия клас, че и бяха отпечатани, което му донесе вечна литературна слава и отлична диплома. И малко срам.
Димитър: Негативно. Колкото по-влюбен си, толкова по-ниски оценки получаваш. А аз бях много влюбен.
Как приемаха учителите вашата връзка?
Антон: Веднъж учителката по философия ми каза: ”Мартин, ще Ви критикувам, не оставяте Ваня на мира, за да общува с други момчета.”
Димитър: Изцяло положително. Учителите от “Ромен Ролан” се отличават със своето визионерство.
Дени: Повечето се забавляваха. Помня, че учителят ни по физика Тошко Тодоров (лека му пръст) ни ползваше за пример за изчисляване силата на привличане по разстоянието помежду ни:)
Разхубавили ли сте се след като сте станали гаджета?
Сашо: Прилагаме снимков материал, преценете сами. (Заб. Да се има все пак предвид и липсата на качествена фотозаснемаща техника в началото на нашите връзки. Мерси за съобразителността.)
Нещо интересно за свети Валентин:
Всички: Имаше нещо, наречено „Училищна поща” и покрай 14 февруари се събираха валентинки (анонимни или не) и се разнасяха инкогнито до съответния обект на желание. Момчетата най-често получаваха валентинки от други момчета, най-често нецензурни, но момичетата получаваха и истински.
Ваня: На първия ни “Св. Валентин” Антон ми подари красиво кристално сърце, прободено с роза. Моят романтичен подарък беше … страхотно издание на „Английски речник на фразеологичните глаголи”, който до последно не бях сигурна дали да му подаря. За щастие се оженихме и остана в семейството. 🙂
Нещо надъхващо за финал?
Сашо: При мен втората половина от гимназията премина в гонене на Доби и всички свързани с това емоции, приключения и готини моменти. И до днес този период си остава може би най-хубавото, безгрижно и яко време от живота ми до момента.
Ваня: Вярвам, че младата гимназиална любов не бива да бъде подценявана. Тя трябва да получи шанс да се разгърне, защото бидейки незряла, тя често е необременена от външни фактори и проблеми. Двойката се хармонизира в защитена среда и когато се сблъска с живота без мама и татко, връзката вече е по-здрава и устойчива от повечето връзки между вече изградени характери.
Дени и Митко: Ще цитираме част от кумската ни реч от сватбата на Сашо и Доби.
Доби и Сашо младоженци, Дени и Митко кумуват
“Много е лесно да си влюбен. Влюбеният вярва, че обектът на неговата любов е съвършен. Че животът е прекрасен и всичко е розово.
Но не всеки може да обича. Защото, когато обичаш, ти даваш част от сърцето си на другия, приемаш го с неговите недостатъци и се разделяш с част от егото си. Ти може да си на най-прекрасните места на земята, да гледаш най-красивите гледки, да слушаш най-интересните истории, но ти искаш да ги споделиш точно с него. Точно с човека, на когото си дал/а част от сърцето си. И цялата тази обич идва след като бурята на любовта и на първичните пламъци и страсти изпепели всеки корен в егоистичните ни души и остави там образа на човека, с който искаш да изживееш живота си. “
Бел р.: Благодарим на Дени и Митко, на Доби и Сашо и на Антон и Ваня за прекрасните спомени, които споделиха с читателите на Трейдмарк.
Честит Свети Валентин и да сте щастливи и все така готини!!!
Leave a Reply