Всяко нещо с времето си – само приятелството знае смисъла на ИСТИНСКИТЕ НЕЩА!

Здравейте от мен, Лора Пеева от Е клас (да, има нещо специално в тази паралелка!), випуск 2007.
Помня добре първия си учебен ден в „Ромен Ролан“, помня и последния, както и хиляди други дни в Езиковата, но най-важните неща не ми се налага да ги помня, защото, за щастие, са до мен (Деси, Петя и Пролет).

Накратко за дните тогава:

Математиката никога не е била моя сила, изобщо не ме интересуваше колко метра сумарно са жп линиите на страната и до ден днешен не бих могла да изравня химично уравнение, физиката беше най-голямата абстракция на света (г-н Шивачев, светла му памет!, често казваше: „ Тихо, че Лора спи“ ), а „ Е ли това екзистенциалният въпрос, който вълнува автора?“, остана въпрос без отговор. Тогава не бях от готините, не слушах „най-зарибената“ музика, вкусът ми за дрехи беше… ; и с ум не блястях; да не забравя – бях дебела, а като чета написаното досега, това, че носех очила, изглежда е било най-малкият ми проблем J. Някак си оцелях в „мелето“.

След време, когато завърших в Англия, си помислих: „ Ето, г-жо Банова, изкарах магистратура на Острова – научих го английския J‘‘ . Разбира се, после си припомних как ходих да нося лютеница и русенско варено на Татяна (тя беше в друг град в UK) и картинката съвсем не беше толкова изискана, но….

Питайте г-жа Матеева, г-жа Горанова или г-жа Бонева (да, и трите са ни преподавали!) дали някога са вярвали, че ще чета Достоевски по собствено желаниеJ.

Сега съм мениджър в английска компания, спазвам графици, постоянно съм в срещи, разбирайте – излезе човек от мен (т.е. има надежда за всички).  И сегашната ми реализация е важна, и уроците бяха важни (най-малкото, за да не ви е срам като големи хора, че нямате обща култура), но най-важното, което ГПЧЕ „Ромен Ролан“ ми даде, са приятелите. Ако има нещо, с което се гордея, това са те! Гордея се, че са хората, които са, и че са все още мои приятели.

Още чувам в главата си нещо, което класната ни, г-жа Камелджиева, ми каза, след като веднъж бях отсъствала от час: „Лора, не знаеш ли, че за да изкараш едно контролно, необходимо условие е да присъстваш“. Сега присъствам навсякъде, където мога, колкото мога повече, защото големите възможности в живота рядко висят по кафетата.

Не мисля, че съм дорасла да давам съвети, затова, ако г-жа Камелджиева ми позволи, ще ви повторя нейния – ПРИСЪСТВАЙТЕ!!!

А от себе си мога само да добавя – заобиколете се с приятели и си ги пазете – защото на 3000 км от дома само това ви спасява. Онези, които снощи са ви прибрали от дискотека или на сутринта са чистили апартамента наравно с вас, вероятно ще са онези, с които след години ще пиете червено вино в изискан ресторант.

Всяко нещо с времето си – само приятелството знае смисъла на ИСТИНСКИТЕ НЕЩА.

П.п. 1 – Според НСИ общата дължина на жп линиите в България към 31.12.2014 г. е 4023 км (г-жо Джогова, знам къде да търся информация) J.

П.п .2 – Г-жо Димитрова, C₂H₅OH  е единствената формула, която помня наизуст, но я „ползвам“ с удоволствие и в умерено количество J.

П.П. 3 – Г-жо Минчева, френският не e най-силната ми страна, но всеки път. когато съм паднала и се опитвам да се изправя. си повтарям: ENCORE UNE FOIS!!!

П.П. 4 – Оставам с най-добри чувства към всички: училището, учителите и съучениците си. Винаги ще ви помня!!!