На фокус

Предствяме ви Десислава Славова, новия председател на Ученическия съвет. С Деси разговаря Тихомира Дончева.

Здравей Деси,

 Започваме малко тривиално, но съм длъжна да те попитам как се чувстваш като новия председател на Ученическия съвет?

На мястото си. Вярно, доста е натоварено, рядко се прибирам преди 3, но като се замисля, няма нещо, което бих искала повече на този етап.

А това ли е нещото, за което винаги си мечтала, или сега си даваш сметка за многото хубави усещания и преживявания?

Участвам в УС от девети клас и през тези вече две години съм се стремила към поста. Удоволствията усещам сега. Няма по-приятно удовлетворение от това от свършената работа.

 Има ли инициативи през тези години, с които се гордееш и би продължила, и такива, които няма да повториш?

Изключително успешни до сега традиционно са Коледното парти, Панаира на науките и изкуствата, Самодейност и Шеметна надпревара. Естествено, те са в основата на програмата ни тази година, но имаме и някои нови предложения, които, вярвам, ще зарадват всички. Не мога да говоря за неуспешни инициативи.

А екипът? По време на изборите останах с впечатлението, че всички вие сте като едно голямо семейство. Така ли е наистина и лесно ли е да си „баща” на близо 40-членно семейство?

Екипът е по-голям от всякога и понякога е трудно да се съсредоточим, но това не променя факта, че всеки един е ценна част от нашето ‘семейство’. Важно е, че всички са в УС, защото искат, а не защото така трябва. Резултатът е стая, пълна с усмихнати, готови за работа хора, извиращи от идеи. Усещането да съм на чело на такъв невероятен екип е неповторимо.

На кого можеш да разчиташ най-много? Коя е твоята „дясна ръка”? Учител, педагогически съветник, съученик?

Безспорно, Петя е човекът, на когото всички разчитаме, при нужда. Винаги е готова да чуе какъв е проблемът и да помогне с каквото може. Наистина голяма част от идеите ни не биха могли да се осъществят без нейната подкрепа.

С какво твоят мандат ще се различава от тези на изминалите председатели?

В календара на УС тази година има няколко нови събития. В началото на декември започва ‘Писма до (не)познати’, след нова година ще започнем подготовката за електронния годишник. Ще има нещо ново и в Самодейност, но това ще го запазя в тайна. Пролетта е време за залесяване и почистване, ще има и седмица на кариерното ориентиране. Спортни турнири, стена на славата – има за всекиго по нещо. А за края на годината нещо като бал с маски. Надявам се всички да са доволни и ако успеем да осъществим всичко, в което не се съмнявам, годината определено ще е запомняща се.

Надявам се, че ще ти е приятно да те върна към вечерта, която сбъдна тази твоя мечта. В първия момент, когато излезе на сцената и видя всички погледи в теб, какво почувства? Имаше ли треперене на краката или гласа?

Пълната зала ме зарадва изключително много. Фактът, че всички тези хора бяха там, показва интереса към случващото се в училището. Подкрепата им беше и е изключително важна, все пак аз и целият екип работим именно за учениците. Конкуренцията беше наистина сериозна,  определено бях притеснена. Мисля, че всички, които бяха в залата, го разбраха.

Първата мисъл, която премина през съзнанието ти, когато чу името си?

Не помня какво точно си помислих, когато си чух името. Бях толкова развълнувана, мислех само как да стигна до микрофона, без да се спъна. Бях на седмото небе. Положих доста време и усилия в подготовката на платформата и когато присъстващите го оцениха, нямаше по-щастлив човек от мен.

Ако има човек, на когото искаш да благодариш, може би сега е моментът.

Искам да благодаря на всички, които ме подкрепиха. Без тях нямаше да има смисъл всичко, което правим.

Последен въпрос. Опиши се с една дума.

Огън…