Rolf Puppe
Großenhainer Straße 56
01968 Senftenberg / BRD 26. Dezember 201
Erinnerungen an das Fremdsprachengymnasium “Romain Rolland” in Stara Zagora
Im Frühjahr 1988 erhielt ich das Angebot, mit Beginn des neuen Schuljahres in Stara Zagora meine Lehrtätigkeit verrichten zu dürfen. Das dortige Fremdsprachengymnasium konnte bereits auf eine lange Tradition und viele Erfolge in der Vermittlung der französischen Sprache verweisen. Nun sollte eine weitere Profilierung auch für die Fächer Englisch und Deutsch mit der Hilfe von Muttersprachlern eingeleitet werden.
So begann mein „Aufbruch“ nach Bulgarien am 30. August 1988, er führte mich vom Bahnhof in Stara Zagora nach einer aufregenden Reise-Nacht ins Gebäude meiner künftigen Schule. Bloß da war um diese frühe Zeit noch niemand anzutreffen. Also hieß es warten. In meinem Kopf machten sich Gedanken breit, die doch den einen oder anderen Zweifel an den mit großer Spannung- aber auch mit großer Vorfreude erwarteten kommenden drei Schuljahren aufkommen ließen…
Schnell waren diese Gedanken aber wieder verflogen, als dann die Begrüßung durch den damaligen Schulleiter Kantscho Matew und meine künftigen Deutsch- Kollegen Detschko Raikow und Iwan Krumow erfolgte. Bereits nach wenigen Tagen hatte ich den Eindruck, schon lange zum Kollegium dieser Bildungseinrichtung zu gehören. Es begann eine Zeit, die im Rückblick einen ganz großen Stellenwert für mich besitzt. Mittlerweile sind 25 Jahre vergangen, seit ich Stara Zagora wieder Richtung Heimat verließ – aber die Erinnerung an so viele herzliche Momente und so viele liebe, vertraute Menschen, die ich dort zurückließ, ist noch heute aktuell. Beindruckt bin ich noch immer vom Fleiß und Können meiner damaligen Schüler, für die meisten von ihnen trafen die Worte: “Das Erlernen einer Fremdsprache hat einen Anfang – aber kein Ende” sehr überzeugend zu.
Dementsprechend lernten und arbeiteten sie extrem fleißig und gewissenhaft. Viele von ihnen sind heute mit großem Erfolg in wichtigen Arbeitsbereichen in Bulgarien und im Ausland tätig.
Es war aber auch eine schöne Zeit für mich, weil viele Kolleginnen und Kollegen – aber auch Menschen aus ganz anderen Berufsgruppen alles taten, um mir die Zeit in Stara Zagora mit großer Herzlichkeit und Freundschaft unvergesslich zu machen. Die Freundschaft zu den engsten Vertrauten besteht noch heute und wird sicher auch bis zum Lebensende andauern.
Mit allen guten Wünschen für viele weitere künftige Bildungserfolge des Fremdsprachengymnasiums “Romain Rolland” in den kommenden 50 Jahren verbleibe ich herzlich
Ihr und euer Rolf Puppe,
Lehrer in Stara Zagora von 1988 bis 1991
През пролетта на 1988 година получих предложение да работя в Стара Загора като учител по немски език от началото на новата учебна година. Гимназия „Ромен Ролан“ имаше дългогодишна традиция и много успехи в преподаването на френски език, а от скоро и на английски език. И ето вече имаше профил немски език, плод на амбицията на немскоговорещи учители. Така започна моята професионална практика в България.
След едно дълго и вълнуващо пътуване, рано сутринта на 30 август 1988 година стигнах до сградата на моето бъдещо училище. Всъщност по това време в сградата нямаше никого. Това означаваше, че трябваше да изчакам. В главата ми минаваха всякакви мисли, едни или други съмнения, свързани с голямо напрежение, но усещах и една предварителна радост за предстоящите три години. Много бързо съмненията ми изчезнаха, когато бях посрещнат от тогавашния директор Кънчо Матев и моите бъдещи колеги Дечко Райков и Иван Крумов. Още през следващите дни имах впечатлението, че вече принадлежа към това училище и екипа от учители. Започна един период, който е много важен за мен.
Междувременно изминаха 25 години, откакто напуснах Стара Загора и се върнах в родината си. Но спомените за толкова сърдечни моменти и толкова мили хора, които оставих там, са актуални и днес. Още съм впечатлен от старанието и възможностите на моите тогавашни ученици, за повечето от които са подходящи думите „изучаването на един чужд език има начало, но няма край“. В потвърждение на това те учеха и работеха изключително прилежно. Много от тях днес са постигнали големи успехи в много области както в България, така и в чужбина.
Пребиваването ми в Стара Загора беше за мен хубав период от време, тъй като много колеги, а и други хора, направиха всичко, за да стане престоят ми незабравим. Приятелството с най-близките ми хора от България продължава и днес и ще продължи до края на живота ми.
С най-сърдечни поздрави и пожелания за бъдещи успехи на езикова гимназия „Ромен Ролан“ през следващите 50 години!
Ваш Ролф Пупе, учител по немски език в Стара Загора от 1988 до 1991 година
Материалът е изготвен с любезното съдействие на господин Дечко Райков и на Николета Манчева от 12.Ж клас, на които сърдечно благодарим!
Хер Пупе не ми е преподавал, но един от хубавите спомени от годините ми в ГПЗЕ “Ромен Ролан” е свързан с него.
През все по-далечната 1989г. постъпих в подготвителен клас с френски език в гимназията. През първата година, като “подготве”, живеех на село и пътувах всеки ден до града. Когато бях първа смяна нямах удобен автобус, така че за да не закъснявам за клас с повече от час се налагаше да хващам автобус в 5.30ч. и около 6.00ч. вече бях в сградата на училището. Носех си някаква книга, четях в класната стая и така убивах времето докато пристигнат първите съученици.
По това време сградата беше празна, стъпките ми отекваха кухо из коридорите и понякога дори аз светвах лампите в тях на път за моята стая.
Особено пусто училището изглеждаше в есенно-зимния период на учебната година. По това време навън беше още тъмно и градът на практика още спеше. Понякога срещах някоя от лелките, които чистеха, понякога – не. Като цяло беше потискащо и самотно.
Обаче, почти всеки ден, по едно и също време, на същия коридор, се разминавахме с хер Пупе, който се движеше като един риж облак, с големи крачки, по права линия и неизменно вежливо ме поздравяваше усмихнат, с отсечено кимване (в ритъма на пружиниращата си походка) и с неговото изразено и подчертано “До̀бро у̀тро!” И продължаваше по пътя си. Не чакаше ученикът да го поздрави първи, за да му отговори като генерал, приемащ дължимия по военния устав поздрав от редника – нещо характерно за доста от учителите във времената, когато учениците още не ги малтретираха и не друсаха кючек в класната стая (имаше една зам.-директорка, която за 5 години никога не отвърна на моето ‘добър ден”; е, всъщност, аз през втората учебна година спрях да я поздравявам, а тя ме гледаше втренчено докато се разминавахме по коридорите или поне така съм си въобразявал, но технически това са си 5г.)
Случайни разминавания в коридора с един, на практика непознат човек, но които правеха деня ми по-усмихнат. Просто защото този човек беше непринуден, с явна позитивна нагласа, учтив към един обикновен и непознат ученик.
И като цяло, за него съм чувал само позитивни отзиви през ония години.
/Хм, не очаквах да се получи толкова дълго. Белким, пък, някой го изчете до края./
С една дума – хубав човек!