Мария Балчева, 10 в клас, за срещата си с Румяна Горанова, един от най-ярките преподаватели в гимназията, чието име се свързва с любимо издание на хиляди възпитаници на гимназия, списание “Пътеки”.
Оставих прекрасния край на миналата учебна година да бъде начало на настоящата. Сега ще Ви представя историята на списание “Пътеки” разказана от една обичана учителка, с която съм имала удоволствието да работя, а именно Румяна Горанова. Уговаряме среща извън училище. Госпожа Горанова разказа с удоволствие за списанието и рядко се налагаше да поглеждам към бележника си, за да й задавам подготвените си въпроси.
Списание „Пътеки” е създадено в началото на 70-те години на 20-и век от госпожа Богдана Македонска. След смъртта й, госпожа Горанова поема работата по издаването на списанието.
Първоначално списанието е замислено като възможност да се публикуват най-добрите съчинения на учениците, които се дават за домашна работа.Творческото многообразие в гимназията е позволило да се включват поезия, проза и преводи на чужди произведения, а скоро и рисунки.
“За мен беше удоволствие да работя с най-изявени ученици, които създаваха своята концепция за списанието”.
Издаването на “Пътеки” е било около 24 май. От началото и след 1999г е издавано всяка година, но е имало и време когато се е издавало на всеки 5.
“Издаването всяка година е най-доброто, защото то улавя творческият пулс на учениците на гимназията”
“Една от най-важните ми задачи като учител по български език и литература беше да дам криле за изява на младите. Много от тях са направили своя литературен прощъпулник на страниците на списанието.”
Някои от тези ученици са Стефан Вълдобрев, Светлозара Михайлова, Мина Нешева, Екатерина Цакева, Боряна Белчева, Снежана Димитрова и други. Техни произведения се пазят в музея на училището.
“Най-приятните моменти са, когато новият брой се представя на аудиторията. Това е среща на поколенията, празник за душата”
Интересено е, че през гимназията и списание “Пътеки” са минали поколения – родители и техните деца, братя и сестри. Всеки от тях е допринесъл за развитието на списанието и е оставил отпечатъка си.
Според госпожа Горанова през 1999 година най-младите редактори в историята на списанието – деветокласниците – правят много интересна корица. Тя също може да се види в музея на гимназията.
“Всеки випуск си избираше тема.” Обработването е включвало сортиране на текстовете по тема. Тези, чиито произведения са били одобрени, са споделяли, че приемането в списанието е бил повратен момент в техния живот.
След 2000 година Румяна Горанова работи заедно с Мариана Бонева и Донка Матеева.
“Важното е списанието да продължи своя живот, да открива младите таланти в “Ромен Ролан” и да им помага да се развиват. Да се надяваме, че някъде от страниците на списанието ще излезе някой нов Яворов, някой нов Йовков.”
Работата на екипа по издаването е много отговорна. Тя включва събиране на материали, измисляне на концепцията на броя и графичното оформление, написване на текстове към отделните рубрики и пр.
“Работата е много и ако не се прави с любов, ефектът не би бил добър.”
Желаещи да участват в създаването на списание “Пътеки” не са липсвали и дори се е налагало произведенията на някой творци да не бъдат включвани.
“ Най-важното е да не убием творческия импулс, защото ако днес не си написал добро стихотворение, каква е гаранцията, че утре няма да напишеш шедьовър.”
При въпроса ми “Какви бяха отзивите след издаването всяка година?” госпожа Горанова се загледа в хоризонта и сякаш се завърна в спомените си.
“Ако можех да върна по някакъв начин щастливите усмивки, разплаканите очи… Изпращахме на бивши ученици, които не са в България, нови броеве на списанието и по този начин те се докосваха отново до любимото училище и списание.”
“Списанието носи радост, удовлетворение и създава мостове на приятелство между различните поколения. Не ми е известно, в България, да има някое друго училище със списание с толкова дълголетна история, и което да е любимо на хора от различни поколения.”
Срещата ни върна г-жа Горанова към работата й в училище, за това тя сподели, че и е било трудно да се раздели с нещо, което е правила толкова дълго време. Тя спомена, че ангажиментите й не и позволяват да идва често в гимназията, но духом тя не я е напускала.
“Поддържам контакти с учениците си, които считам за мои деца, за мои приятели. Ето това ме прави богата, щастлива, осмислена”.
Присъствието на представления на утвърдени ученици и срещите на випуски носят радост.
“Какво бихте пожелали на настоящите ученици на гимназията?”
“Те са креативни хора, имат голям творчески потенциал, бих им пожелала да откриват и развиват таланта си. По този начин списание “Пътеки” ще бъде “обречено на вечен живот.”
Leave a Reply