Ани скоро ще стане на 22 и тази година ще се дипломира като Бакалавър по Управление на туризма в Англия. Трудно описва себе си. Знае, че един ден ще бъде “безкомпромисна” бизнес дама и паралелно с това мечтае да участва в грандиозно танцово шоу.
Богомила е с 10 минути по-голямата близначка на Ани. Казва за себе си, че е отговорен, но изключително разсеян , млад човек. Иска да пътува и развива кариера в сферата на туризма. Един ден с Ани ще ръководят собствения си ресторант.
През 2011 момичетата завършиха ГПЧЕ „Ромен Ролан”, а преди няколко дни предадоха дипломните си работи за Университета в Улвърхямптън. Ани избра да пише за морето, а по-точно за ролята на културния туризъм в една от гордостите на България- Старият град на Несебър. Богомила писа за вкъщи, за Центъра на Вселената, с две думи- за Стара Загора. Защото „Няма мое, няма твое, всичко е Берое!”.
Ани и Богомила тепърва ще се развиват професионално. Но преди това споделиха пред списанието на любимото училище някои от изводите, до които достигнаха за последните три години. По идея на г-жа Таня Маджарова написаха следващите редове за студентството в чужбина и приятелите- накракто, от сърце . Приятно четене!
Събуждаш се, а навън е най-топлата утрин от лято 2011. Отдавна вече слезе от автобуса от Мармарис, закле си се никога да не забравяш онези, с които 5 години всичко си делил, роклята виси на някоя закачалка в гардероба и не ти става, и изведнъж разбираш, че гимназията свърши. Ама наистина го разбираш, и наистина свърши.
Сега пред теб стоят два въпроса- „България?” или „Чужбина?”. Правиш се на приятно разсеяна всеки път щом вашите започнат разговор по темата (табу), тайничко се надяваш всъщност всичко да е едно голямо объркване и 12-ти клас тепърва да предстои, чакаш знак от съдбата. Не! Време е да избереш- слънцето или дъжда, ракията или чая, кръчмата или пъбът, приятелите или колегите?
Септември – вече си в Англия и въпросите са станали още повече- „Ще си намеря ли приятели?”,”Как ще ги разбирам англичаните?”, „Ами с гаджето какво ще стане?”. Без паника! Банално, но колкото и да се тревожиш сега, нещата винаги се подреждат някак си от само себе си. А и ще има ваканции- да са живи и здрави нискобюджетните авиокомпании.
Пиша ти, за да ти разкажа за университета, защото знам, че сега си казваш „Да бе да, аз това няма да мога да го издържа!” и отиваш да пиеш кафе на „Лолита”. Ти не отиде на нито един международен обмен от училище, въобще не се мислеше за гражданин на света и доста се притесняваше, когато те изпитваха пред целия клас в час по английски.
Иска ми се да можеше да се видиш сега. Вече сме 2014, а ти почти завърши университет. Онзи ден предаде и дипломната си работа (“дисертацията” по английски му). Написа, редактира, оформи, принтира и подвърза сто страници или 15 000 думи на чист, британски английски. Твой труд, без copy и paste от Google. Плагиатството, колкото и непонятно за теб сега, е най-голямото „престъпление”, което ще можеш да извършиш в университета. Тия хора даже си имат софтуери за проследяване на писмените работи! Обаче пък учебниците са безплатни и нови. От теб ще се иска само да намериш сила и желание да влезеш в библиотеката. Тук ще е така. Успехите няма да се случват, ако не разчиташ на много работа и упоритост да прочетеш и разбереш гледните точки на множество автори по даден въпрос, след което да избереш кое мнение е най-близко до твоето и да се обосновеш защо го споделяш. Един съвет от мен- всеки един час по английски, от който ти се искаше да избягаш (или избяга), ще ти бъде от огромна полза тук. Kритическото мислене, което досега за теб е било само хубава, но недостижима идея, ще се превърне в ключ към твоя успех. Питаш се какво искам да кажа ли? След време ще разбереш, че гледните точки могат да бъдат много повече от две, а умението да се аргументираш ще те различава от останалите. Няма да е лесно, аз още се уча.
Ще се изненадаш от желанието на лекторите да ти помогнат. Ако ти сам потърсиш помощта им! Ще си имаш супервайзър (извини ме за поредната чуждица, но с времето и твоят мозък ще започне да мисли отчасти на английски). Това е учителят, който ще те напътства и ще чете безбройните ти чернови за дипломната работа. Задавай въпроси. Колкото се може повече и по-често! Никога не се притеснявай да питаш. Тук „да си в час” с материята, която изучаваш, се оценява позитивно и няма да изглеждаш като зубър. Може би сега четенето на новини ти се струва досадно занимание, но с времето ще се научиш да следиш какво се случва в избраната от теб сфера. Не само ще си в час, но и ще започнеш малко повече да мислиш, както се казва, „out of the box”. Нали един ден ще развиваш собствения си бизнес!
Много неща ми се иска да споделя и вероятно пропускам важни съвети. Знам, че искаш да отговоря и на въпросите ти. „Приятел” за теб ще стане още по-силна дума, а твоите истински приятели ще те чакат вкъщи. Англичаните не само ще ги разбираш, писменият ти английски ще е на по-високо ниво от на половината от тях. А с любовта? Ех, за нея някой друг път.
Оставям те да изживееш бъдещето си. Последно запомни едно- отвори съзнанието си за нови преживявания. Иначе няма да оползотвориш времето си. А в случай, че дъждът ти дойде в повече, винаги можеш да си купиш билет за някое слънчево някъде. На 20 трябва да вярваш, че приключенията са зад всеки ъгъл. Коя ще е моята следваща спирка ли? Ci vediamo a Roma!*
🙂 🙂 🙂
*Ще се видим в Рим!
Leave a Reply