Изпращането на випуск 2014 през погледа на Джоана Иванова и Десислава Дончева, 10 б.
Изпращането на завършващия випуск винаги е било и винаги ще бъде една от дългогодишните традиции на гимназията ни. Както за абитурентите, така и за семействата им събитието, от една страна, прелива от положителни емоции, но от друга, връща лентата назад, припомняйки всичко – и хубаво, и лошо, случило се през последните пет години.
Въпреки че организирането на такова събитие изисква неимоверни усилия и железни нерви, това не спира организаторите и остава запазена марка за вече единайсета поредна година. Трябва да отбележим, че изпращането на випуск 2014 не би било същото без някои от завършващите, които захвърлиха официалните тоалети и се превъплътиха в осмокласници, учители и директори. Точно това успя да ни пренесе в класната стая през 2009 г. и да проследим пътя, който е изминал випуск 2014 до завършването си.
Настроенията преди започването бяха разбираемо приповдигнати. Оглеждайки се наоколо, станахме свидетели на може би едни от последните класни снимки и дори развалихме някои от тях – неволно, разбира се. Имаше и не чак толкова весели моменти – тъжните сбогувания, силните прегръдки, пожеланията за успешно бъдеще и осъществяване на всички мечти. В един момент обаче човек си дава сметка, че не може да промени нищо, освен да се наслади изцяло на празника.
Когато залата на Синдикалния дом утихна и чаровните водещи се появиха видимо притеснени, ала с лъчезарни усмивки, сякаш всичко си дойде на мястото. В неизменна част от тържеството са се превърнали клипчетата, които всеки клас предварително е подготвил, които припомнят различни аспекти от училищния живот – дневникът на класа, играта на карти, фалшивите бележки, кафетата от близката лавка и разбира се, неостаряващите пищови. Всичко това, поднесено с огромно желание да се получи нещо ново, различно и интересно, предразположи гостите в залата да се забавляват от сърце.
Не може да не споменем и хората, които показаха своите таланти в пеенето и танците. Със сигурност изпращане 2014 не би било същото без изпълненията им, които ни накараха да настръхнем!
В крайна сметка двучасовото тържество премина неусетно и изключително позитивно – толкова, че едва ли на някого му се тръгваше. Завършващите продължиха своя празник в по-тесен кръг, подготвяйки се за големия ден на бала, 24 май. Отправяме и нашите поздравления към екипа за безупречно свършената работа и забавлението, на което станахме съпричастни.
Leave a Reply