Този материал се публикува в чест на 1-и ноември, Деня на будителите. Ние приемаме учителите си като будители на нашето знание, интереси и светоглед.
Статията е част от един дългосрочен и почти толкова дългоочакван репортаж на Мария Балчева от 12.”в” и Лияна Георгиева от 12. “г” клас.
След отзивите от интервюто на Лияна с французойката Селин, която преподава на паралелките с първи чужд език френски през учебната 2013/2014 година, решихме, че трябва да продължим тази традиция – да се срещаме с чуждестранните учители, преподаващи в гимназията, и да отразяваме в електронното училищно списание тяхното присъствие. Искаме да Ви представим приносът на чуждестранните учители, които посещават училището ни, как те преоткриват себе си и какво научават за българската общност.
Интервюто може да намерите на английски език и френски език тук и тук.
Мария:
Денят е 19-и юни, последният ден на Sarah Mitchell в България и в “Ромен Ролан”. След края на шестия час, докато развълнувани ученици напускат сградата на училището с желанието да се насладят на слънчевите лъчи, се срещам със Сара в библиотеката, където шумът от радостните възгласи и лятната жега не се чуват и усещат.
Започвам интервюто с въпроси от личен характер, за да мога да ви представя Сара по-добре. Тя е родена в Мичиган, САЩ. Завършила университет през 2011 и кандидатствала по програмата Фулбрайт, за да преподава на ученици в България. Сара е посещавала страната и преди по друга програма, в която е участвала с украински ученици. Споделя с мен, че е искала да живее в Източна Европа и участието в програмата Фулбрайт е била чудесна възможност, за да осъществи желанието си.
Впечатленията ù от България са свързани с гостоприемството на хората, с учениците и учителите, накарали я да се чувства като част от ГПЧЕ, с пътуванията, които е предприела по време на престоя си в България, с храната и животните. Интересна традиция за Сара е фактът, че през учебните часове винаги стоим на едни и същи места, което според нея ни кара да се опознаем много по-добре от американските ученици. С усмивка ми разказва как първоначално за нея е било странно “това ваше неписано правило” за приятелството – щом си приятел с някого в училище, вие сте приятели до живот. Дотогава не се бях замисляла, че наистина сме създали такова правило. Първите спомени на Сара от гимназията са свързани с архитектурата и с току-що боядисаните в оранжево колони в коридорите. Още с идването си тя прелива от ентусиазъм за учебната година и я приключва с чудесни спомени. Пожелава на учениците да не се страхуват от труда и от това да си изцапат ръцете, защото с много и задружна работа може да се постигнат великолепни резултати.
Лияна за Yannick Vrolant – французинът, който мечтае да се върне в България
Представя се необикновено по приятелски на сайта, който е направил, за да общува по-лесно с учениците си тази година: “Здравейте на всички!” Разбираме малко за личния живот на Yannick. Роден е в Boulogne-sur-Mer, в Северна Франция. “Обожавам този град – в него се преплитат древното и модерното!” Освен новопостроените сгради от средата на XX век, градът има и старинна част. Морето е близо – то също носи своя чар като част от пейзажа. “Катедралата “Нотр-Дам” – символ на града, е едно от любимите ми места.”
Yannick Vrolant ни разказва малко и за дейностите през свободното си време: “Харесва ми да свиря на китара, но не можах да я взема в България заради другия багаж. :)” Французинът е също толкова запален и по поезията. “Пиша по малко... (на френски и понякога на английски), за жалост обаче, в последно време съм оставил настрана перото.” Харесва комедиите на Уди Алън и трилърите на Хичкок. Но това, което предпочита да гледа, е американско и френско кино от 50-те и 70-те години заради тяхната автентичност. “Смятам, че актьорите от това време имат необикновена харизма, а диалозите и случките са много по-вълнуващи от сегашните!”
Спортът, който практикува Yannick, е джогинг, разходките също са част от ежедневието му.
Cookie (на бълг. бисквитка) е името на неговия домашен любимец – кученце. “Малко прилича на Дъг – лудото куче от френското анимационно филмче “Там горе”!”
“Може би разбирате, че щом съм тук, значи ужасно си падам по пътуванията!” – шегува се французинът. Любовта му към пътешествията и интересът го водят към България, където прави последния си стаж от университета. “В началото бях привлечен от великолепните прородни пейзажи.” Проучването, което прави по-рано, ражда интереса му към България. “Всичко това ме изпълни с нетърпението да посетя вашата страна и да се запозная с културата й, вие сте на кръстопътя между Изтока и Запада!”
С ентусиазъм Yannick споделя, че иска да научи поне малко български по време на престоя си тук.
Дългото изреждане на страни, които е посетил, ме изненадва: Англия, Белгия, Чехия, Германия, Италия, Холандия, Северна Ирландия, Шотландия, Норвегия, Ватикана, Испания, Швейцария, Сърбия и разбира се, България – това са места, на които учи, прави стажове или които просто решава да разгледа от интерес. От тези пътувания той натрупва опит и много впечатления. В бъдеще французинът се надява да посети Турция и по-точно – Истанбул. Извън Европа местата, които мечтае да види, са Нова Зеландия, Австралия и Африка!
В края на учебната 2014-2015 година се интересувам от впечатленията на французина. Както винаги с усмивка на лице, той споделя: “Пазя страхотни спомени от тази година в България, много харесах гостоприемността на хората и българската култура (кухнята, културното богатство). Мястото, което най-много ми хареса, определено беше гимназията, тъй като тук прекарах по-голямата част от времето си. Създадох приятелства както с няколко учители, така и с много ученици. Беше страхотно преживяване със страхотни хора!”
В Стара Загора нашият френски учител много харесва разходките из Аязмото, по голямата римска улица и близо до форума. Споделя с радост интереса, който е проявил към пазара в центъра на града. Добавя: “Гледах също няколко футболни срещи на “Берое”!” Всяка страна обаче си има и недостатъци: “Единственото нещо, което не ми хареса тук, беше цацата!”
Yannick Vrolant е възхитен от престоя си в България през тази година. Очарован от нашата природа, той споделя: “Останах с хубави впечатления и от стария град в Пловдив, посетих Царевец, Велико Търново и Седемте Рилски езера, които са великолепни!”
А ние сме благодарни, че имахме честта да се запознаем точно с Yannick, за когото ще си спомняме с усмивка. 🙂
Мария:
Срещам се с Molly O’Keefe – новата американка, която ще преподава в “Ромен Ролан”, на 15-и септември. Тя е от Балтимор, Мериленд, заършва театър и религиозни учения преди две години. Разказва ми колко много обича театъра и пеенето, дори споделя с мен, че е работила като актриса за известно време. “С удоволствие бих посетила театрална постановка тук. Вълнуващо е, че операта е толкова близо до училището. Също разбрах, че в града има и куклен театър, а аз обожавам куклите.”
През 2007 година Моли посещава България по програма от гимназията ù. Тя казва, че това е причината да е тук сега, защото в България ù е харесало много. Винаги се е интересувала от възможностите, които Фулбрайт предоставя, защото обединява няколко от страстите ù – преподаването, пътуването и изучаването на чужди култури.
Моли е изключително развълнувана и с нетърпение очаква да се запознае с колкото се може повече учители и ученици. Желае да научи какви са интересите на роменролановци.
В първия учебен ден тя е въодушевена от празничното настроение в двора на училището. Обяснява, че в САЩ първият учебен ден протича по съвсем различен начин – кратко събиране на учениците и нормални занятия веднага след това.
Когато питам какви са впечатленията на Моли от града и хората в него, тя ми отговаря, че Стара Загора е много красив град, а всички ученици, които е срещнала до момента, са ентусиазирани и умни, посрещат я по чудесен начин. Учителите в гимназията също я приемат с интерес, дори Моли получава предложение да упражнява френския си с преподавателите по френски език, тъй като тя е споделила с тях, че говори “малко” този език.
Попитах за плановете, които има през учебната година. Отговори ми, че няма стрикен план, а предпочита да е подвижна. В класната стая би желала да изследваме как музиката говори за културата на дадени държави. Моли с радост би продължила да работи с БЕСТ отбора по дебати и ораторство. Надява се, че ученици, желаещи да кандидатстват в Европа или Америка, ще поискат помощ за документацията и съвети от нея, а тя с радост ще помогне.
Главната цел на ученето на чужди езици според американката е, че умението да общуваш е по-важно от това да го правиш граматически правилно. Моли иска да научи роменролановци да се чувстват комфортно, докато изразяват себе си на английски език, да са още по-възприемчиви и широко скроени.
Лияна:
Cécile Delatte – една французойка с разнообразни интереси
Cécile Delatte идва от Лил, Франция – един културен център, където можеш да опиташ традиционни ястия от региона и от Белгия, заради близостта й до градчето. Любимите места на Cécile са “Големият площад” и старият Лил – най-древната и “най-изящната” част на града. Французойката обича и да се разхожда по голямата пешеходна улица, както и по улица “Солферино”, където, според думите й, човек може да се забавлява благодарение на големия брой барове, които се намират там. Често посещава и зоопарка. “Хубавото на градчето е, че винаги се намира нещо за правене.” – казва Cécile.
Първа година в университета, Cécile учи “Чужди езици” в сферата на икономиката. По-късно си намира и работа. За жалост, очакванията й не са оправдани. “Икономиката ми беше любима, но мразех работата. Веднага заминах за Испания, за да попътувам и да се наслаждавам на живота. Там започнах да преподавам френски на юноши. Ужасно ми хареса!” Всичко това кара французойката да започне да учи отново. Тя получава магистърска диплома – специалност “Френска филология”. Днес преподава своя майчин език на учениците с профил “френски” в нашето училище.
За любимите си дейности през свободното време Cécile споделя с усмивка: обича да гледа сериали, от които “Игра на тронове”. “Обичам да спортувам, да чета (чета ужасно много), пътувам често. Май това е нещото, което ме характеризира най-силно.” Испания е една страна, за която Cécile казва, че й е любима. Имала е възможността да посети няколко региона и казва, че всеки един е различен. “Всеки има своята собствена култура и това много ми харесва!”
Французойката от Лил е запалена по испанския. Надяваме се да ни поговори малко на любимия си език по време на часовете.
А за бъдещи пътувания тя казва: “Има много страни, които искам да посетя, но Австралия е на първо място!” Интересът й към далечния континент е подхранван от желанието й да се запознае отблизо с разнообразните флора и фауна.
По време на един от първите ни часове със Cécile разбираме, че тя обожава котките. Има три, едната от които се казва Barbichette. Името й идва от малкото черно петънце, което има на брадичката си. Симпатично име за едно гальовно животно! (на френски une barbiche – брадичка).
Малко за “мисията”, която Cécile Delatte предприема, и какво я води към нашата страна: “Избрах България, защото програмата е интересна от професионална гледна точка. Не познавам тази страна, за първи път идвам тук. Основната ми задача е да успея да разпространя френската култура. Програмата, по която ще работя, ще включва предимно устно упражняване на езика. Макар че ще работим и писмено, главната ми цел е да помогна на учениците да говорят и да се изразяват на ФРЕНСКИ.”
По време на работата си тук Cécile се надява да ни запознае с културата на Франция и да ни предаде своите умения. И не на последно място: “да прекарам една хубава и успешна учебна година с учениците“.
Съветът, който не пропуска да ни даде: да участваме активно в часовете, без да се страхуваме да правим грешки, да говорим основно на френски при нея и да се стремим да поддържаме добрата дисциплина, на която тя стриктно държи. “И всичко ще мине добре.” – добавя французойката.
Надяваме се, че госпожица Delatte ще хареса нашия град, ще й допадне атмосферата в училище и че ще остане доволна от пребиваването си в България.
Leave a Reply