Четвъртък, 17-ти септември
Рано сутринта отпътувахме от Стара Загора и към обяд на същия ден пристигнахме на летището в Рига. Градът, в който щеше да се проведе Евроседмицата беше далеч от столицата, затова трябваше да пътуваме още няколко часа, преди да пристигнем в Гулбене. Автобусите спряха пред училището, където трябваше да влезем, за да намерим семействата, при които щяхме да останем през седмицата. Групите се разделихме и всеки отиде при своя домакин.
Следобед част от домакините бяха замислили посещение на музея на изкуствата в Гулбене, където отблизо ни показаха творенията си някои от изявените артисти на града. Уморени от дългото пътуване, се прибрахме в очакване на новия ден.
Петък, 18-ти септември
Официалното откриване на Евроседмицата се състоя в училището, което бяхме посетили предишния ден. Домакините бяха подготвили прекрасни изпълнения – както танцувални, така и много традиционни песни, които представиха пред нас. Впечатляваща беше не само организацията, но и желанието, с което всички взимаха участие в събитието, приповдигайки духа още повече.
Следобед учениците от всички държави се разделихме в отбори и обикаляхме града, обединявайки силите си, защото всеки отбор искаше да победи в играта, която бяха измислили домакините за нас. Тя се състоеше в намиране на ключови точки в града и отговарянето на въпроси, свързани с тях.
По-късно, след като бяхме отпочинали от дългото обикаляне, започнахме да се подготвяме за интеркултурната вечер. Всеки отбор беше донесъл типични за своята страна ястия или питиета, които останалите можеха да опитат, за да се доближат още малко до културата на останалите държави.
Събота, 19-ти септември
Беше ден за изпълненията, които всеки отбор беше подготвил, за да представи страната си. Отборите имаха по няколко минути, за да се изявят по възможно най-креативния начин – отборът на България бяхме подготвили кратка история, поставена като танц, която изключително много се хареса сред участниците в Евроседмицата и зрителите от Гулбене.
По-късно през деня ни повозиха с първия парен влак на Латвия до следващата ни дестинация – отвореният музей. Там не само надникнахме в традициите на бита и изкуството на Латвия, но и научихме някои типично латвийски народни танци.
По време на посещението получихме и възможността да поработим с местни занаятчии и да научим повече за отговорните им задачи.
Неделя, 20-ти септември
Четвъртият ден бе посветен на дълга и вълнуваща екскурзия и ни донесе едни от най-разнообразните и запомнящи се преживявания.
Първата ни спирка бе в средновековния замък Турайда, превърнат в културен резерват със специален статус. В превод името Турайда означава „Божия градина“ и красотата на природата и архитектурата доказват името му.
Бяхме разделени на отбори за поредната забавна игра. Задачата ни бе да намерим различни обекти, да съберем информация за тях и да отговорим на различни въпроси (някои бяха сериозно предизвикателство, признаваме си). Накрая всички получихме награди, които ни се усладиха (буквално и преносно) след оспорваното състезание.
След това имахме възможността да се качим на единствената въздушна въжена линия в прибалтийските страни, от която наблюдавахме непрекъснато променящия се пейзаж.
Посетихме и пистата за бобслей, дълга над километър, на която тренира олимпийският отбор на Латвия, и за пръв път се возихме в шейна за бобслей, развиваща над 100 км/ч. Преживяването бе изпълнено с толкова адреналин, че много от нас направиха и втора серия на скоростната обиколка.
За първи път стъпихме и на брега на Балтийско море – студената вода не успя да спре смелчаци като нас да навият панталони и да се порадват на вълните и хубавото време.
За финал посетихме един уникален археологически музей, построен върху… вода. Миниостровът се състоеше от реконструирани къщи от каменната и бронзовата епоха и имахме възможност да надзърнем в миналото на този трудолюбив народ.
Понеделник, 21-ви септември
Осем основни теми, свързани с Европа. Над 200 участника. Над 8 групи с представител от всяка страна. Сутринта принадлежеше изцяло на дискусиите с другите участници и лектори от университета в Рига.
Съчетахме забавлението със сериозността, като бързо намерихме общ език с новите ни съотборници. Изготвянето на презентации, подготвянето на текст и дори сценарии, загрижеността за проблемите на Европа и търсенето на варианти и компромиси ни сближиха още повече и ни помогнаха да работим по темите с различни гледни точки.
След като показахме уменията си за дискутиране и отстояване на дадена позиция, бе време да премерим сили в различни спортове и игри. Състезанията откри бившият ученик на гимназията в Гулбене, Дауманс Дрейскенс, олимпийски сребърен медалист в бобслея от Сочи 2014. През това време друга част от участниците репетираха в хор за предстоящото си музикално изпълнение.
Церемонията по закриването и прощалното парти бяха невероятни. Европейският хор;
запалването на безброй свещи и изписването с тях на думата Euroweek;
разтърсващото изпълнение на групата Аули;
огромната тематична торта; танците с новите ни приятели…
Вторник, 22-ри септември
Рига е един от градовете, в които вековете и стиловете си правят среща. Затова и Старият град, съхранил дългата история на столицата е част от световното наследство на ЮНЕСКО. В паметта ни се запечатаха толкова много места, сгради, паметници…
Едни от най-пленителните бяха Монументът на Свободата, опазил съществуването си по времето на съветската окупация и символ на възстановената република;
Латвийската национална библиотека, наречена още Замъкът на светлината…
Силни емоции породи и обиколката в Музея на КГБ заедно с екскурзовод, който ни потопи по магически начин в ужасяващата история на това място и ни накара да изживеем отново съдбите на всички затворници разпитвани, измъчвани и загинали несправедливо.
Сряда, 23-ти септември
За съжаление, и най-хубавите преживявания си имат край – беше време да поемем по дългия път към Стара Загора. Уморени от емоциите, игрите, приключенията през изминалата седмица, дори не усетихме кога сме се озовали вкъщи. Но макар че Евроседмицата вече беше приключила знаехме, че създадените приятелства и красивите спомени ще останат с нас дълго време.
Leave a Reply