Един от най-колоритните учители на гимназията, г-жа Станка Абаджиева, избра да сподели две комични ситуации от времето, когато преподава физика.
Случка първа
През 1986 г. имах 3ти час в последната стая на II етаж до източното фоайе. Бях дежурна и отивах до барчето в приземния етаж. Един ученик от 10ти клас бързаше за тоалетната и влетя като вихър през летящите врати, наведен, и с челото си ме удари в лицето.
Аз не помня нищо, но като дойдох на себе си изпаднах в ужас. Големите ученици ме държат над мивката в тоалетната и мият лицето ми с гъбата, с която бършат дъската. Като дойде бърза помощ, лекарят се учуди, защо съм хем окървавена, хем намазана с нещо бяло.
Взеха ме в болницата, защото носът ми беше счупен и имах комоцио. Санитарката в болницата беше учудена и ме разпитва.
“Ма даскалке, ко му направи на тоз ученик, че тъй те е пребил?”
Ученикът, който ме беше ударил без да иска, идва в болницата, страхливо, с цветя. Успокоих го, защото детето нямаше вина.
Случка втора
Спомням си още един случай. Заместник -директорът ми идва на посещение. Докато пиша на дъската, усещам, че подплатата на полата ми пада надолу. Ако отида до последния чин, може да падне. Бръкнах с лявата ръка и през цялото време я държах, а писах с дясната. Аз обикновено много жестикулирам, когато обяснявам, но тогава се държах сковано. Като свърши урока, останах да благодаря на класа за доброто представяне, а те ме питаха какво е станало с ръката ми, че я държа на кръста неподвижна, и аз им казах за проблема – посмяхме се, разбира се.
Много още спомени имам, които ме топлят. Нашите ученици, при посещение на инспектор или на директор, се стягаха и даваха всичко от себе си. Липсва ми работата в училище!
Leave a Reply