Тихомира, 11 а клас, за изборите за Млад Кмет и Председател на Ученическия съвет.
Октомври месец, царството на есента, време е за промяна. Листата окапват. Дърветата се подготвят за нов живот. Скоро започна новата учебна година, а за празника на Стара Загора трябва да си имаме и нов млад кмет. Нашето училище, което традиционно участва в надпреварата, също си избра представител нa Ученическия съвет. И двата избора бяха интересни. И двата избора представиха силни и активни бъдещи граждани. Остава само да има отклик в обществото.
Не твърдя, че историите, които ще ви разкажа, ще бъдат обективни. Напротив. Това е прочитът на тези истории през моите очи.
Изборите за представител на Младежкия общински съвет се провеждат в продължение на 18 години. През всички тях нашето училище е побеждавало точно два пъти. Обикновено си тръгваме разочаровани. Загубихме битката и тази година. Последният наш кмет на млада Стара Загора беше Неда Костадинова, избрана през 2006 година. Това трябваше да ме подсети (като тазгодишен кандидат на ГПЧЕ „Ромен Ролан”) да си задам въпроса, какво не достига или пък ни е в повече на нас, ромен-ролановци. Защо това не е нашата битка? Не го направих. Реших се да се кандидатирам за вътрешните избори.
Водена от идеята за активна гражданска позиция и възможността да се докажа, не обърнах внимание на факта, че съм единствен кандидат. Едва сега започвам да съобразявам. За училище с близо 1200 ученици слабият интерес е неприемлив. Моите съученици са не по-малко умни, интелигентни и социално ангажирани от мен. Защо тогава незаинтересоваността властва?
Не е мързелът – имаме запълнени разнообразни извънкласови клубове. Не е и апатията – имаме пет кандидатури за председател на Ученическия съвет. Може би е страхът от непризнание? Може би е страхът от изправянето пред осем други състезатели, всички различни, споделящи свои, оригинални идеи. Вероятно съмнението дали съм достоен си провира път.
Тогава не си задавах тези въпроси. Изправих се пред страховете си и загубих. Не твърдя, че бях най-добрата. Надявам се да съм била поне малко достойна. Но научих много. Запознах се с истинския свят. Моето наивно „аз” все още е в процес на усвояване на умението да различава усмивките.
Изборите за млад кмет на Стара Загора се разиграха като театър. Имахме си предизборни плакати, които приличаха повече на снимки на конкурс за красота и снишаваха нивото на такъв вид избор. Написаните и назубрени речи не липсваха. Нямаше го личния глас, нямаше ги думите на един млад човек. Моите съперници рецитираха изкусно написани текстове, без дори да се разбира смисълът. Стигна се и до сричане. Любимците на журито не бяха изключение. В третия кръг, когато журито можеше да зададе по един въпрос на всеки кандидат, симпатиите на оценяващите бяха осезаеми. Едни трябваше да избираме между „за или против марихуаната”, а други просто да си прочетат отново трите основни идеи.
Не помня подробности от разговорите със съперниците. Неудобните обувки отвличаха вниманието ми. Помня обаче подкрепата: половината зала е изпълнена с познати лица. Те ме гледат, усмихват се. Някои се опитват да ме разсмеят. Усещам прожекторите върху себе си. Започвам да говоря. Не отлепям дори за миг поглед от очакващите очи на семейство, приятели, учители. Не мисля за думичките, които трябва да изрека. Броя вперените в мен очи. Залата прилича на небе, огряно от звезди… Слизам от сцената. Моментално се оказвам в средата на кръг от прегръдки, сълзи и поздравления. Не помня разочарованието от загубата. Траен отпечатък върху съзнанието ми остават думите, че аз съм техният победител.
Губя от това мое начинание време, идеи и усилия. Жертвам безсънни нощи и неприятни моменти на високи обувки. Но не съжалявам. Изборите за кмет, като всеки житейски опит, ми дадоха ценен урок: опитвай всичко, за да не съжаляваш.
Близо месец по-късно участвах и в друг избор за ръководна длъжност, този път за Председател на Ученическия съвет на гимназията. Този път, обаче, бях жури. Всички ние избирахме демократично. В тези избори кандидатите бяха числено по-малко, но качествено повече. В залата цареше уважение. Макар и да победи един, всички те мислят като екип. Мога да си позволя сравнението на типично българския вот и новия европейски тип избор. Моите съученици имаха идеи, визия, увереност. Имаше гафове, които бързо бяха заменени с красиви усмивки. Пред нас стояха хора, които искат да се развиват. Хора, за които думи като ленивост и апатия липсват в речника. Виждахме личности, които знаят за какво се борят. Всеки отделен кандидат беше представител на различна група. Всеки отделен кандидат заслужава няколко редчета в моята тетрадка.
Калиопи (познавам я лично и това е общата представа, която съм си изградила) играе ролята на водещия. Забелязвам, че характерната и форма на обръщение „аз” постепенно се променя в „ние”. Но процесът е дълъг. В своите идеи тя се беше насочила към популяризирането на различни училищни събития чрез Youtube – канал. Новаторска идея според мен.
Надя е пълната противоположност. Представител е на тихия, интровертен тип. Черупката също започва да се пропуква, но за „политиците” неувереността не е коз. Тя се беше насочила към зеленото – еко седмица- и към цветовете на изкуството – кино в училище. Твърде далечна идея, ако питате моя „гениален” ум, тъй като вече сме имали един-два неуспешни опита. Единственият представител на мъжкия пол и единственият кандидат, когото не познавам лично, беше заел удобната позиция на любимец на публиката.
Образът на забавен и интересен човек доближиха най-много Митко до публиката. Атракцията е водеща в днешния живот. За съжаление, на това беше заложил прекалено много на шоуто. Идеите му за футболно първенство и срещи с известни личности макар и не нови, заслужават уважение.
Зара, както винаги, беше много убедителна и представителна. Идеите и бяха иновативни и поддържаше приятелски тон със своите съперници. Мен ме подразни прекалената колегиалност, която се опитваше да приложи. Надявам се нейното предложение за седмица на кариерното консултиране да се осъществи. Би била много полезна на всички ученици на гимназията, намиращи се на кръстопътя на професиите.
Победител и най-достойно представил се беше Деси. Както на всички останали, идеите и бяха атрактивни, а биографията – впечатляваща. Искрената, наивна и детска усмивка наклониха везните в нейна полза. Беше притеснена, пълна изненада за мен, но й отиваше. Непринудеността й я доближаваше до годините й, което допълнително повлия на публиката. Симпатизирам на платформата, която презентира. Имаше зелена насоченост със залесявания и почиствания. Усещаше се образователната насоченост на идеята за смяна на ролите. За един ден учителите се завръщат на ниските, неудобни чинове, а учениците заемат авторитетната позиция пред дъската. Не липсваше, разбира се, и забавна част в платформата й. Тя иска да организира летен бал, вдъхновена от американските филми. Надява се и на годишник, отново американски модел, в електронен вариант. Отворена беше и за „хрумвания” от страна на публиката. Анкетата, която вече бе попълнена, оставяше на ученика магическата пръчица и свобода на неговото въображение.
Не знам, кое е било най-запомнящо се за кандидатите. Надявам се, обаче, и те да са стигнали до същия извод за предизвикателствата на живота. Върховете са създадени, за да се покоряват. Всички ние се „пробваме” с една единствена цел. Да открием себе си и щастието. Убедена съм, че новоизбраният екип ще надмине колектива на МОС. Проектите са повече, по-разнообразни и иновативни. Участниците са по-задружни и по-отворени към „външни” хора. И на двете страни пожелавам успех.
В края на изборите за млад кмет ми беше зададен реторичният въпрос, цитирам: „И се чудят , защо заминаваме за чужбина? ”В края на изборите за президент на УС аз допълвам: „Понякога си заслужава да останем, за да сме свидетели на промяната. Понякога щастливият край от приказките за лека нощ се сбъдва и доброто побеждава злото.”
Като човек с кратък, но поучителен опит в политиката, мога да потвърдя, че грешките учат. Възможностите не трябва да бъдат пропилявани. Както хората казват, съжаляваме най-много за нещата, които не сме направили, а не за тези, които сме направили.
Снимки можете да разгледате на страницата на Ученическия съвет тук:
https://www.facebook.com/pages/FLS-Romain-Rolland-Student-Council/
Leave a Reply