„Как се чувства метеор, догато лети из космоса ?”

Дея, 9 б, разговаря с Десислава Стойчева, 10 а клас.
Десислава е едно много мило и позитивно момиче. Тя се съгласи да се срещнем без да се замисли или притеснява. Избрах мястото да е Аязмото, поради хубавото време и приятната обстановка.
Десислава спечели състезанието по творческо писане за ученици от 6 до 12 клас. Тя е победител в категорията 10 клас. Това е състезание за най-оригинално съчинение по теми, които не са стандартните теми в жанра есе. Състезанието се провежда за трета година и състезателите се явяват на регионален кръг, а избраните съчинения се оценяват на национално ниво. Интересни са и критериите за оценяване, които са доста по-различни от традиционните.
Оригиналност 40% Структура 20% Придържане към темата 10% Граматика 10% Дължина 10%“Wow! фактор 10%

Ето интервюто с Деси.

Тази година регионалният кръг се проведе в зала „Америка за България”. От около петдесет кандидата, влючително и аз , само двама успяха да спечелят и Деси е една от тях, за което можем само да се радваме. Е, малко й завиждам, но това е благородна завист.
Попитах я защо е решила да участва, а тя ми каза, че просто е искала да опита. Определено не беше очаквала да спечели, но по начина , по който говореше за писането, не ми отне много време да разбера, че това е нейната страст.
„Каква беше реакцията ти, когато видя темите?”
– Първите две теми не ми харесаха. Реших, че не са за мен. Нямах какво да напиша по тях, затова избрах третата. Просто се влюбих в нея. – „ Как се чувства метеор, догато лети из космоса ?” . Избрах да го напиша от първо лице и се опитах да направя така, че да бъде интересно на читателя. Исках да опиша гледнаната точка на метеора и как се чувства той.
„Предполагаше ли, че можеш да спечелиш?”
– Ами не. По време на съзтезанието се огледах в залата и бях на 100% убедена, че на всеки съчинението е невероятно добро. Харесвах си моето, но просто не очаквах, че ще спечеля.

Но ето, че тя успя. В края на април съчинението на Деси ще бъде качено на сайта на училището, където всеки ще може да го прочете.
„Деси, последен въпрос! Какво би казала на ученици, които догодина ще участват?”
– Ами първо на всеки, който има голямо въображение и страст към писането да участва. Бих им препоръчала да напишат нещо оригинално, не клишета. Да изразят себе си чрез съчинението и да го направят интересно за всеки, който го чете.
Така завърши интервюто, но определено не беше края на нашата среща. Съчетахме работата с една приятна разходка и мисля, че се сприятелихме. Аз лично нямам търпение да прочета съчиненито на Деси.