Изпращането на завършващия випуск е кулминацията в живота на гимназията от много години. Изключвам бала, защото това е повече личен празник, според мен.
Помня как преди две години имаше настроения изпращането на випуска да се обедини с връчването на дипломите. Разбирам логиката, че „изпращанията” на випуските се превръщат в едно безкрайно сбогуване. Има и гласове, че често изпращанията се превръщали в изява на пошлостта(препратки към така недолюбваната от много чалга във всичките й проявления). Възможно е дори зад подобни нагласи да се крие и нежелание за ангажиране с едно толкова трудно за организиране представление – трябва да се сформира екип, който да създаде идея, която да бъде широко споделена , и след това реализирана по време, когато тече подготовка за матури, бал, кандидатстудентски изпити, фризьор, маникюр и какво ли още не.
От опит зная, че могат да ти се скъсат нервите да организираш толкова много хора, с толкова различни предпочитания, и не толкова силна мотивация да работят в синхрон и отдаденост на време и усилия. „Радостите” на екипната работа, както се казва. Радвам се, обаче, че този формат на изпращане се провежда, макар и с променлив успех от 2003 година,(според думите на г.-жа Сотирова от снощното й обръщение към випуск 2013 година, гимназията поставя началото на този вид изпращане в града, последван от повечето училища до сега) и се надявам това да продължи.
Настроенията преди снощното събития бяха разбираемо приповдигнати – водещите бяха видимо притеснени, Петя, която отново бе поела координацията на цялото събитие, тръпнеше кое как ще мине, красивите абитуриентите, техните близки и учители се поздравяваха, прегръщаха и позираха за традиционните снимки, с усмивка, но някак притихнали. Попитахме много гости какви мисли ги вълнуват преди започването на спектакъла – мненията варираха от пожелания за успех в бъдеще, до тъга по раздялата и ….облекчение, че средното образование е на финалната права.
Залата на Синдикалния дом както винаги бе пълна, но не претъпкана – имаше правостоящи, но организацията видимо бе добра – имаше табелки кой къде да седне и това улесни всички. Винаги съм си мечтала за една огромна зала, на града, а защо не и на гимназията( в някой друг филм, както се казва), която да може да побере цялата гимназия, а защо не и родителите – как иначе да се създава общност, когато трудно се събираме на едно място, още повече, че двете смени са сериозна бариера за това, но това е друга тема.
Какви бяха акцентите на тазгодишното изпращане – организаторите използваха схема, която е доказала, че работи през годините. Избрали бяха символика, птицата Додо, която предполагам отразяваше самоопределението им като абсурдни личности. Нонсенс или нещо такова, както се опитаха да ми обяснят. И разбира се изчезващ вид, който символично щеше да отлети от сцената към живота. Закачката с тази птица имаше голяма доза самоирония, която на мен лично ми хареса. Можеше още да се обвърже в концепцията на представлението, но пък плакетите, които бяха поръчали, и които изработи г-н Никола Атанасов за тях си бяха готини. Можехме да чуем това авторство обаче…
Определено ми допадна маниера на водещите – уверени, без да се вземат прекалено на сериозно, позитивни и подкрепящи се. Нямаше и капка от притеснението, което усетих преди началото на представлението. Клиповете на класовете, традиционен акцент на всички подобни прояви, следваха „класиката в жанра” – снимки, скечове, пресъздаващи игра на карти, учебни часове, снимки от тук и там. Имаше и свежи идеи, имам си и любим клип, може би два, но това е много субективна преценка и ще се въздържа да я оглася – надявам се, всеки да си е харесал по нещо. Реакцията на публиката ме кара да мисля, че това е така.
Музикалната част ме изненада – впечатлена съм от талантливото пеене, избора на музика и доброто сценично присъствие – адмирации за всички, които пяха и танцуваха! Ако цялостната концепция не беше докрай изпипана, то това се компенсира напълно от изпълненията на всички участници. Мнооого талантливи!!!
Словата – в присъщия й артистичен стил, г-жа Донка Матеева развълнува всички – стихотворението „Ако”, което бе избрала като послание към випуска, притихна залата – доказателство за добрия избор и емоцията, която породи. Директорката на гимназията, г-жа Теодора Николова, започна с благодарност към учителите на випуска и насочи вниманието към предстоящите матури, което рязко смени настроенията в залата, напомняйки за реалностите в живота. Интересно ми беше да наблюдавам реакцията на залата при появата на г-жа Иванка Сотирова, бивш директор на гимназията, и настоящ заместник-кмет по образованието в Община Стара Загора. Този випуск познава г-жа Сотирова, а обръщението й съдържаше суперлативи за
а) всеотдайността и професионализма на учителите;
б) изключителните качества на възпитаниците на гимназията;
в) творческата атмосфера в гимназията,
която предполага високи постижения и развиване на индивидуалния потенциал на всеки. Полу-шеговито, полу-сериозно, тя сподели, че България ще се оправи, ако възпитаници на гимназията застанат начело на държавата. Не се съмнявайте, че всичко това бе посрещнато с бурни овации от залата. Обичаме да оценяват усилията ни. Получихме оценка. Аплодирахме. После пяхме „Клетва”.
След два часа, музика, танци, движещ се образ и слово …. Додо, т.е. Випуск 2013, отлетя…..да празнува в по-тесен кръг. От опит знам, че не е възможно всички да са доволни. Но със сигурност това представление бе позитивно, надявам се да няма обидени, пропуснати или недооценени(критики, които сме чували понякога). Лично аз поздравявам екипа за настроението и забавлението, което ни предложиха и си пожелавам тази традиция да продължи успешно и другата година. Пък после ще видим.
Може пък да ни хрумне някоя още по-готина идея.
От мястото на събитието: Таня Маджарова
Leave a Reply